Любов по неволя

— Вероятно е от восъка. — Тобиас разклати останалото шери в чашата си и се замисли. — Восъкът не е студен като камъка или глината. Освен това картината не е двуизмерна като при живописта. Добре моделиран и оцветен, восъкът е много близък до човешката плът.

— Забелязахте ли, че мисис Воун е стигнала дотам да използва истински косъмчета за ръцете и веждите на фигурите си?

— Да.

— Работите й са необикновени, но не бих искала да имам такава фигура в дневната си. — Лавиния потрепери. — Едно е над камината да виси портрет на дядо ти и съвсем друго в ъгъла да стои триизмерната му фигура в естествен ръст.

— Права сте. — Тобиас се взираше замислено в огъня.

Пламъците съскаха и пращяха. Отново се възцари мълчание. След известно време Лавиния стана и донесе гарафата от шкафа. Напълни отново двете чаши и седна насреща му. Този път остави гарафата на масичката до креслото си.

Странно беше двамата с Тобиас да седят така един срещу друг и да си говорят за лични неща. Ние с него нямаме нищо общо, каза си за пореден път тя. Освен един убит изнудвач, един липсващ дневник и една делова връзка, която някога ще приключи.

Трудно е да не мисля за тези неща, установи тя. След известно време Тобиас протегна левия си крак и се опита да седне по-удобно.

— Предлагам да се занимаем отново със същинския проблем — заговори той. — Тъкмо размишлявах как да продължим работата си. Струва ми се, че мисис Воун не ни оказа особена помощ. Всичките тези приказки за любов, която се превръща в омраза, бяха абсолютно безполезни.

— Ще почакаме и ще видим.

— Убеден съм, че в тях не се съдържа и капчица истина. Вече не съм сигурен, че има смисъл да разпитваме собствениците на галерии с восъчни фигури.

— Имате ли по-добра идея? — попита направо Лавиния.

Той се поколеба.

— Уведомих информаторите си, че ще платя добре за всяко сведение, отнасящо се до дневника. Но трябва да призная, че още никой не се е обадил.

— С други думи, нямате по-добра идея как да продължим.

Тобиас забарабани с пръсти по страничната облегалка на креслото. После рязко се изправи.

— Не — отвърна глухо. — Нямам по-добра идея.

Лавиния го наблюдаваше внимателно.

— Тогава не виждам причини да не поговорим с другите собственици на галерии.

— И аз мисля така. — Тобиас се облегна на перваза на камината и я погледна загадъчно. — Но е по-добре да проведа следващите срещи сам.

— Какво? — Лавиния тресна чашката с шери на масичката и скочи на крака. — Дори не си помисляйте да продължите без мен, сър. Не искам и да чуя за самостоятелни действия.

— Моля ви, Лавиния. Ситуацията се усложнява от ден на ден. Опасно е, разберете. Вече ми е ясно, че проблемът няма да се реши лесно. Не ми харесва мисълта, че се забъркахте в тази каша. И продължавате да се забърквате.

— Вече съм вътре, сър. В случай, че сте забравили. Освен това имам клиентка, която ще ми плати хонорар, ако разследвам случая. Да не говорим, че и аз съм между жертвите на изнудвача Холтън Феликс.