Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
Бетина се извърна към прислужницата си с блеснали от щастие сини очи.
— Никога не съм си представяла, че Сен Мартен е толкова красив. Та тук е истински рай! О, знам, че ще се влюбя в него!
— Аз също — усмихна се Мадлен. — Въпреки че цялата тази зеленина ми изглежда малко странна, като знам, че сега е средата на зимата.
— Да. А я си представи как ще изглежда през пролетта или лятото!
— Трудно ми е да си го представя — весело се засмя Мадлен.
— Чудя се къде ли живеят хората? — промърмори Бетина. — Не виждам никакви къщи.
— Може би това е необитаемата част на острова.
— Да, разбира се — кимна момичето. — Сигурно ще бъде опасно, ако един пиратски кораб хвърли котва в главното пристанище.
— Да, но аз виждам един кораб в залива. Ела да погледнеш.
— Какъв кораб?
— Той е в залива, но не виждам никакви моряци на палубата.
Двете жени се вгледаха в другия кораб. Беше като близнак на „Дръзката лейди“.
— Чудя се къде ли е екипажът? — обади се Бетина.
— Може би са слезли на острова — предположи прислужницата й. — Може би градът не е толкова далеч от брега, вероятно джунглата го скрива от погледа ни.
— Така ли мислиш?
— Разбира се. Не след дълго граф Де Ламбер ще бъде уведомен за пристигането ти. Сигурно е в плантацията си.
Бетина радостно плесна с ръце. Най-после щеше да бъде свободна! Нямаше да има повече Тристан, нямаше да я изнасилва, нямаше да търпи униженията му! А освен това скоро щеше да си отмъсти за всичките си страдания!
— О, Мади, този кошмар най-после свърши!
— Да, скъпа моя, най-после свърши.
Бетина се извърна, за да отиде в каютата и се блъсна в мощните гърди на Жюл. Тя ужасено извика и отстъпи назад с разширени от страх очи.
— Ако побързате да съберете багажа си, дами, скоро що бъдете отведени на брега — учтиво рече той. Сетне погледна към Мадлен и погледът му омекна. — Моля ви, мадам, побързайте. Първата лодка вече е натоварена.
— Къде… къде е капитанът? — колебливо попита Бетина. Тя се срещаше с Жюл за пръв път, откакто искаше да я бичува и въпреки че Мадлен непрекъснато я уверяваше, че е добър и мил човек, тя все още се страхуваше от него.
— Тристан е зает.
— Но той ми каза, че размяната ще стане на борда на неговия кораб. Защо ще слизаме на брега? — учуди се младото момиче.
— Планът се промени.
Той се обърна и се отдалечи, оставяйки я в пълно недоумение. Защо Тристан ще променя плана си?
Бетина остави Мадлен и се върна в каютата. За по-малко от минута сгъна и прибра двете си рокли. Реши да остави сребърния гребен, който Тристан й бе дал, защото навярно граф Де Ламбер щеше да й осигури всичко, от което се нуждаеше. Ала сетне промени решението си. Гребенът беше много красив, но ако го вземеше, Тристан нямаше да може да го продаде. По-късно щеше да го хвърли, каквото възнамеряваше да стори и с двете рокли, които си бе ушила на борда на „Дръзката лейди“.
Хвърли последен поглед на каютата и бързо излезе навън. Дългата й копринена рокля меко прошумоля. Облегна се на парапета, но с разочарование установи, че небето бе покрито с тъмни облаци, които скриваха прекрасната планина. Сърцето й бе изпълнено с надежда, че ще бъде щастлива на този остров и ще обича бъдещия си съпруг, граф Де Ламбер.
В този миг слънцето се показа иззад облаците и освети щастливото й лице.
— Готова ли си за тръгване, малката ми?
Плътният глас на Тристан я сепна и тя рязко се обърна. Той стоеше изправен зад нея, с разкрачени крака, с ръце на кръста и топло й се усмихваше. Изглеждаше много красив в елегантните си дрехи — копринената бяла риза с дантелено жабо, пристегната с кожена жилетка, бе отворена на гърдите, а прилепналите бели панталони подчертаваха дългите му крака, обути в черни ботуши от мека кожа.
— Отдавна съм готова да си тръгна — надменно отвърна тя. — Колко време ще продължи размяната?
— Нима си толкова нетърпелива да се разделиш с мен?
— Въпросът ти е абсурден, Тристан. Моля се за деня, в който завинаги ще изчезнеш от паметта ми — каза Бетина и погледът й стана леден.
— Косата ти е прекрасна, огряна от слънчевите лъчи — игриво подхвърли Тристан.
— Защо сменяш темата?
— Искаш ли да се върнем в моята каюта и да продължим този разговор в по-задушевна обстановка? — В очите му проблесна закачливо пламъче.
— Не! Готова съм веднага да тръгна.
— Тогава да вървим, любов моя — младият мъж хвана ръката й и я поведе към другия край на палубата, където вече ги чакаха Мадлен и Жюл. — Можете да оставите вещите си на кораба. Моите хора ще ви ги донесат.