Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
— Не, искам да тръгна веднага и да вземе всичко със себе си.
— Както желаеш.
Тристан помогна на Бетина да се качи в една от двете лодки, привързани за кораба. Мадлен седна до Бетина, Тристан се настани зад тях, а шестима от моряците седнаха отпред. Жюл се качи в другата лодка. Моряците размахаха веслата и лодката се плъзна по водата.
Бетина гледаше малките вълни, които се плискаха край лодката и се питаше защо тази сутрин той не я облада за последен път. Беше го опознала и бе разбрала, че е много страстен мъж. Тогава защо не се бе възползвал от последната си възможност?
Всъщност трябваше да му бъде благодарна за това и да се радва, че най-сетне ужасният кошмар бе свършил.
Приближиха брега и мъжът, който се казваше Дейви, скочи във водата и издърпа малката лодка на пясъка. Тристан настоя да пренесе Бетина на ръце, за да не се измокри, а след това се върна и за Мадлен.
Младото момиче започна да се разхожда по брега, мислейки че трябва да изчака, докато всички слязат и разтоварят лодката, ала Тристан я спря, преди да измине и няколко метра.
— Ние тръгваме веднага.
Тя се извърна и видя, че двете лодки се връщат на кораба Жюл остана с Мадлен и десетина мъже от екипажа Тристан хвана Бетина за ръка.
— Няма ли да чакаме, докато слязат всички моряци? Или може би не се нуждаеш от тях?
— Те ще дойдат по-късно — отвърна той и я поведе към останалите.
— Но къде отиваме?
— Не е много далеч.
Тя спря и дръпна ръката си.
— Защо си толкова тайнствен? Искам да знам къде ни водиш!
— Недалеч оттук има къща. Сигурно ще искаш да се изкъпеш, нали?
Тя се усмихна. Колко дълго не се бе потапяла във вана с топла вода. Наистина искаше да бъде чиста, когато се срещне с графа.
Тристан отново взе ръката й и я поведе по малка пътека. Гората не бе толкова гъста, колкото й се бе сторило отначало. Дърветата бяха на рядко, тук-там имаше ниски храсталаци и ниска зелена трева.
Скоро стигнаха до къщата, която приличаше на крепост. Постройката бе голяма, изградена от бели каменни блокове, а пред малката входна врата се извисяваха две високи палмови дървета. Вторият етаж бе издаден напред; имаше малък вътрешен двор, осеян с красиви цветя, а към къщата водеха красиво оформени алеи от бели камъни.
Внезапно вратата се отвори и на прага се появи висок мъж. Той застана с разкрачени крака и ръце на кръста. Изглеждаше много ядосан.
Тристан спря, а Жюл се присъедини към него. Деляха ги само два метра от мъжа и Бетина почувства някакво напрежение във въздуха.
— Сигурно нямаше да те позная, Тристан, ако не беше Банделер, твоето вярно куче — предизвикателно подвикна мъжът.
— Виждам, че не си се променил, Кейси — рязко отвърна Тристан.
— Не! И все още съм достатъчно млад, за да те победя, младежо.
— Но първо трябва да се справиш с мен, Кейси — изръмжа Жюл.
— Достатъчно! Крайно време е да се разправя с този кучи син!
Бетина ахна ужасена, когато двамата мъже се вкопчиха един в друг, но в следващия миг те се прегърнаха буйно и избухнаха в силен смях. Тези двамата се държат като глупави деца, гневно си каза тя. Явно бяха приятели!
Мъжът, когото нарекоха Кейси, сега се усмихваше широко. Стоеше, преметнал ръка през рамото на Тристан, а с другата здраво се ръкува с Жюл.
— Всичко това беше много глупаво!
— Какво? — Бетина учудено погледна към Мадлен.
— Помислих си, че сърцето ми ще спре от ужас. Твърде съм стара, за да присъствам на подобни шегички! — ядосано промърмори прислужницата й.
— Защо си толкова разстроена? — попита Бетина, забравила за раздразнението си.
— Жюл…
— Жюл! — внезапно възкликна младото момиче, припомняйки си как меко бе прозвучал гласът на огромния пират, докато разговаряше с Мадлен на кораба. — Какво означава той за теб?
— Нищо — бързо отвърна Мадлен. — Той ми каза, че му напомням за майка му и винаги се е отнасял мило с мен. Да го беше чула как превъзнася готварските ми умения…
— Изненадваш ме, Мади. Говориш така, сякаш си влюбена в него.
— Глупости! Просто се изплаших за него. Кейси ми се видя много зъл и опасен.
— Жюл е висок колкото него, а освен това е по-млад и е поне два пъти по-тежък от другия мъж — отвърна Бетина. — Няма никаква причина да се страхуваш за него. А и…
— Да не би това да е ново попълнение за харема ти, момче? — чу се мъжки глас.
Бетина се извърна и видя, че Кейси втренчено я гледа. Усети как лицето й пламва.
— Нямам харем, Кейси, и ти много добре го знаеш — ухили се Тристан. — Само някоя дръзка дама от време навреме.
Жюл избухна в смях, очевидно разбирайки за коя дама намеква Кейси, но последният изглеждаше доста смутен и объркан.