Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
Тя успя да поеме дълбоко въздух и отвори уста, за да извика, но в този миг устните му покриха нейните. Момичето отчаяно замята глава настрани, за да избегне целувките му, но Тристан пусна ръцете й и обхвана лицето й. Изгледа я за миг, а сетне страстно я целуна. Тя яростно заби нокти в гърба му. Младият мъж извика от болка и се отдръпна от нея.
— Върви по дяволите, ти си като дива котка! — изрева той, хвана отново китките й с една ръка и съдра роклята й до кръста. Изгледа я студено и видя страха в очите й, но разкъса и долната й риза, докато накрая нежното й тяло се разкри пред него. Тристан преметна бедрата й на раменете си и силно ги стисна. Сетне грубо я прониза, сякаш искаше да излее гнева си в нея.
Когато свърши, усети, че гневът му е утихнал. Изтърколи се от нея, без да я погледне. Бетина лежеше неподвижно, вперила очи в тавана. Не се извърна, когато той я покри със завивките.
— Бетина, защо искаш сама да си причиняваш болка? Тази сутрин разбра какво означава истинското удоволствие и аз с радост ще те даря отново с него — тихо рече той.
— Ти нямаш право да ми даваш никакво удоволствие! — озъби се тя. — Само моят съпруг има право да ми доставя удоволствие, а ти не си мой съпруг!
— А ти с радост ли ще се отдадеш на този граф, когато се омъжиш за него?
— Разбира се.
— Но ти никога не си го виждала. Какво ще стане, ако го намразиш така, както мразиш мен? Тогава какво ще правиш?
— Това не те засяга.
Бетина внезапно си припомни разговора с майка си, когато тя й каза, че би искала дъщеря й да открие любовта и да бъде щастлива, независимо какво ще й струва това. Ами ако наистина граф Де Ламбер се окаже жесток и безчувствен мъж като Тристан?
Не! Не биваше да мрази бъдещия си съпруг. Тя щеше да бъде добра съпруга и щеше да го накара да й помогне да си отмъсти на Тристан.
— Знаеш, че ще те обладая отново, Бетина, защо не искаш да изпиташ наслада от любовта? Никой няма да узнае, че доброволно си ми се отдала.
— Аз ще знам! — възмутено викна момичето. — А сега ме остави на спокойствие!
Обърна му гръб, а по бузите й потекоха сълзи на отчаяние. Измина дълго време, преди да заспи. Измъчван от неспокойни мисли, Тристан накрая не издържа, стана и излезе от каютата.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
От сутринта му тръгна накриво и той с мъка се сдържаше да не халоса някои от моряците си. Изненаданите погледи на пиратите, които едва разпознаха капитана си без брада, го вбесяваха и той се закани да ги накара да си обръснат брадите. Да видим как ще смеят тогава!
Треперещ от гняв, той потропа на вратата на каютата на Жюл. Мадлен Доде отвори, но веднага се отдръпна назад и очите й се разшириха от страх. С изкривено от ярост лице, Тристан влезе в каютата и видя Жюл, седнал до масата с чаша горещо черно кафе в ръка.
— Какво правиш тук, Жюл?
— Опитвах се да убедя тази дама, че миналата нощ не си набил момичето. Не можеш ли да накараш онази дяволска жена да не пищи, сякаш я колят?
— Да не би да искаш да вържа устата й? Това само ще затвърди лошото й мнение за мен, въпреки че не знам защо толкова ме е грижа за това — отвърна Тристан и раздразнително погледна Мадлен. — Върви при господарката си. Сама ще се убедиш, че не е по-зле от вчера. Тъкмо обратното, струва ми се, че ще е доволна от себе си.
Тристан погледна след жената, сетне се извърна към приятеля си. Жюл звучно се засмя.
— По дяволите, Жюл! — избухна капитанът. — Твоето забавление за моя сметка отиде твърде далеч! Може би трябва да обръсна брадата ти, за да видя как ще смееш тогава!
— Не гладко обръснато ти лице ме разсмива — ухили се Жюл, — а синьото петно под окото ти.
Тристан бе забравил, че Бетина го удари и окото му сигурно бе насинено.
— Значи си позволил на жената да удари? — вече сериозно попита Жюл. — Един хубав бой ще й се отрази добре. Когато миналата нощ момичето се разпищя, се наложи да заключа прислужницата й. Искаше да се втурне да спасява господарката си.
— Мога да се справя с момичето. Ще я опитомя и ще пречупя волята й; затова реших да я задържа още известно време — ухили се капитанът.
— Но какво ще стане с откупа?
— Ще вземем откупа, но не веднага. Графът ще трябва да почака още, преди да се наслади на красивата си невеста. А ти не би ли искал да се върнеш при своята малка Малома?
— Разбира се, че искам, но Бетина и Мадлен смятат, че плуваме към Сен Мартен. Какво ще стане, като разберат, че сме сменили посоката?