Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
— Не те разбирам.
— Разбираш ли, Бетина, не само стаята е моя. Това е моята къща и ние ще останем тук за известно време.
— Но ти… ти сигурно си полудял! Трябва да знаеш, че ще съобщя на графа и той незабавно ще дойде.
— И как ще стане това? — развеселено попита той.
— Но нали живее тук! Със сигурност няма да му е много трудно да намери къщата!
— Бетина — въздъхна Тристан. — Нима е толкова трудно за теб да приемеш очевидното? Никой не може да намери моята къща. Този остров не е Сен Мартен, а само един малък нецивилизован остров, отдалечен и самотен.
— Не! Ти отново ме лъжеш!
— Казвам ти истината, можеш да ми вярваш. Промених курса още преди една седмица. Знам, че това няма да ти хареса, но трябва да се примириш. Ще останем тук около месец, а може би два.
— Не, не! Няма да остана на този остров с теб! Защо си променил курса? Или ти никога не си мислил да ме заведеш в Сен Мартен?
— Отначало възнамерявах, но след това реших първо да те доведа тук. Когато видяхме кораба ти, ние се прибирахме у дома. Вече почти две години кръстосваме моретата и хората ми се нуждаят от почивка. Ще те заведа при годеника ти, ако го искаш, разбира се. Но известно време можеш да смяташ този остров за свой дом.
— Не, аз няма да остана тук!
— А къде смяташ да отидеш, малката ми?
— Ти каза, че на острова има село… Аз… аз ще отида там.
— Никой в селото няма да ти помогне, Бетина. Местните жители са миролюбиви хора, но не вярват на белите. Преди сто и петдесет години испанците жестоко са ги експлоатирали в сребърните си мини и малко от тях са оцелели, укривайки се в горите. А дори и да ти помогнат, аз все едно ще те намеря и ще те върна обратно.
— Защо реши да ме доведеш тук, Тристан? — попита Бетина, опитвайки се да запази спокойствие. — Щеше да ти отнеме само две седмици да ме заведеш до Сен Мартен, а освен това щеше да спечелиш добри пари. Господи, бях толкова щастлива, мислейки, че никога повече няма да те видя. Защо промени решението си?
— Върнах се у дома, за да си почина и да се позабавлявам, а ти си най-голямото ми забавление — меко отвърна той и се изправи. — Довърши банята си и след това слез долу. Дотогава обядът ще е готов.
— Тристан, ти никога повече няма да изпиташ удоволствие с мен! — заяви тя с потъмнели от гняв очи.
— Ще видим.
— Не, няма да видим. Ако отново се опиташ да ме изнасилиш, ще намеря начин да избягам. Давам ти думата си!
— А пък аз ти давам моята дума, че ще те държа затворена в тази къща дотогава, докато пожелая! — извика той, загубил търпение. Изхвърча от стаята и затръшна вратата след себе си.
Когато час по-късно слезе на долния етаж, косата й още бе мокра. Бетина я бе сплела на дълга плитка и бе облякла лилавата памучна рокля. Мадлен стана от масата и се запъти към нея да я посрещне.
— Жюл ми каза, че ще останем тук за известно време — прошепна тя. — Наистина много съжалявам, Бетина. Сигурно си страшно разстроена.
— Няма за какво да съм разстроена — спокойно отвърна младото момиче. — Нямам намерение да оставам тук.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че ако онзи арогантен глупак отново ме докосне, аз ще избягам. — Хвърли кръвнишки поглед към Тристан, който седеше до масата и внимателно я наблюдаваше. На устните му играеше насмешлива усмивка.
— Бетина, не бива да правиш нищо необмислено — разтревожено рече Мадлен.
— Нямам такова намерение! — грубо отвърна момичето, но видя пребледнялото от страх лице на бавачката и сърцето й се сви от съжаление. — Съжалявам, Мади. Никога досега не съм изкарвала яда си на теб. Моля те, прости ми.
— Знам. Откакто срещна капитана, ти много се промени и аз знам защо. Предпочитам да изливаш яда си върху мен. Ако го разгневиш, той може да те убие.
— Не се страхувай, Мади. Той няма да ме убие. Този негодник иска да се забавлява с мен, но ще трябва да си плати за това. Понякога чувствата ми са толкова силни, че ме плашат.
— Но, Бетина, защо го мразиш толкова силно?
— Защо? Всъщност няма значение. Хайде да вървим, той става нетърпелив.
Те отидоха до масата и Бетина се настани на празния стол до Тристан. Мади отиде в кухнята, оставяйки Тристан и Бетина сами, в компанията на Кейси и Жюл.
— Бетина, искам да те представя на моя стар и добър приятел капитан О’Кейси.
Младото момиче хвърли презрителен поглед на Тристан и се извърна към високия мъж, седнал от другата й страна, който приятелски й се усмихваше. Кейси беше привлекателен мъж, въпреки че на години бе поне два пъти колкото нея. Косата му бе червена, леко посивяла на слепоочията, но тялото му бе стегнато и мускулесто.
— Говорих с вашата прислужница, мадмоазел, и тя ми каза, че сте французойка — каза Кейси на френски.