Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
При споменаването на белега, тялото му се напрегна и когато я погледна, очите му бяха студени като лед.
— Отиде твърде далеч, Бетина!
Вече го бе разбрала. Очевидно бе много чувствителен относно белега на лицето си. Напомни си, че почти не познава този мъж и не бива да го предизвиква повече, но не можеше да се върне назад.
— Защо криеш този белег? Много мъже имат белези по лицата си. Няма нищо срамно в това.
— Аз не го крия! Нима искаш да ходя без брада, когато всички от екипажа ми са с бради?
— Да. Казах ти, че брадата ти ме дразни. Обръсни я и ми докажи, че не си страхливец.
— Не!
— Тогава върви в леглото, Тристан, но ще си легнеш сам. Няма да отстъпя от думите си.
— Върви по дяволите, жено! — кресна той, но Бетина спокойно продължи да шие.
Тристан виждаше, че тя се е заинатила и ще настоява на своето. Тези жени понякога се държат като смахнати!
— Ще се върна след малко и искам да те намеря в леглото със свалени дрехи! Разбира ли? Искам да си гола и очакваща!
Тристан се завъртя на пети и излезе от каютата. Запъти се към каютата, която Жюл делеше с Жако Мартел, видя светлина под вратата и силно почука. След миг Жюл се показа на прага и учудено го изгледа.
— Останах с впечатлението, че се каниш да си лягаш — рече той.
— Така е, но имам нужда от помощта ти.
— Не може ли да почака до сутринта, Тристан?
— Не! Искам да обръснеш брадата ми, и то веднага!
— Що за шега е това? Защо, по дяволите, искаш да обръснеш брадата си и защо точно сега?
— Стига, Жюл! Не ми задавай въпроси, а просто го направи! Ако имах огледало и сам щях да се обръсна.
Жюл избухна в смях. Обърна глава и погледна към Жако, който седеше до масата.
— Изглежда, онова упорито момиче е притиснало моя приятел до стената — рече той. — Това е нейна идея, нали, Тристан? Откога се подчиняваш на женски капризи? Какво става с теб?
— Сега не е време да обсъждаме какво става с мен. Просто направи това, което ти казах — изръмжа Тристан.
Когато малко по-късно се върна в каютата си, Тристан се чувстваше като пълен глупак. Все още чуваше смеха на Жюл и насмешливия му глас:
— Сега изглеждаш като младо момче, каквото всъщност си.
Наистина изглеждаше по-млад за годините си. По дяволите! Никоя жена досега не се бе оплаквала от брадата му, а и повечето мъже имаха бради. Бетина го бе накарала да се обръсне само за да го ядоса, беше сигурен в това.
Бетина развълнувано крачеше напред-назад, очаквайки завръщането му и предвкусвайки битката. Ала когато го видя, ахна от изненада.
Брадата бе закривала по-голямата част от лицето му, а сега без нея тя виждаше колко красив и млад бе той.
Не можеше да откъсне поглед от лицето му и стоеше неподвижна в средата на стаята.
Внезапно й мина през ума, че можеше да се влюби в този мъж, ако не го мразеше толкова силно! Но това беше невъзможно!
— Когато давам нареждане, очаквам то да бъде изпълнено! — остро рече Тристан.
Ала младото момиче не обърна внимание на сърдития му глас. Без брадата той не приличаше на жесток и свиреп пират и тя повече не се страхуваше от него. Лицето му бе толкова красиво, че тя не възприе грубостта му сериозно.
— Повече няма да се подчинявам на заповедите ти — промълви накрая тя.
Той гневно стисна челюсти.
— Какво означава това?
— Това означава, Тристан, че аз не съм твоя собственост, а и ти не си ми съпруг. Затова повече няма да ти се подчинявам.
Младият мъж прекоси каютата и застана до нея. Бавно повдигна брадичката й, но тя извърна очи, отказвайки да го погледне.
— Да не би да си забравила, че се намираш на моя кораб и си изцяло в моя власт? — попита той, но гласът му прозвуча меко.
— Може и да се намирам на твоя кораб, но това не е по мой избор. Да, може би наистина съм в твоя власт, но както ти казах, аз не съм твоя собственост. Не съм ти робиня.
— Ти си моя затворничка.
— О, да, разбира се — сухо отвърна Бетина. — А затворниците, които не изпълняват заповедите на господарите си, получават камшици. Така ли е, капитане?
— Това ли искаш?
Тя отстъпи крачка назад и замислено го изгледа, сякаш търсеше подходящ отговор. Сетне внезапно вдигна ръка и силно го удари по бузата.
Първата му реакция бе да отвърне на удара и вдигна ръка, но се спря, като видя студените й очи. Тя стоеше пред него, без да закрие лицето си, и го чакаше да я удари. Когато той не го направи, от гърдите й се изтръгна горчив смях.
— Къде е камшикът ти, Тристан? Извади го и изпълни заплахите си. Доколкото си спомням, за един удар трябва да получа десет камшика, нали така? Или може би ще почакаш, за да те ударя още един път?