Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
За Бетина бе удоволствие да чуе родния си език, въпреки че мъжът говореше със странен ирландски акцент. Усмихна му се ослепително и изведнъж я осени идея.
— Вашият кораб ли е в пристанището, капитане? — попита тя.
— Да, детето ми, но можеш да ме наричаш Кейси, както правят всичките ми приятели.
— За мен е удоволствие, Кейси. Дълго ли ще останете на острова?
— Може би ден или два. Бях на път за Тортола, когато попаднах на един испански галеон. Спрях на острова, за да ремонтирам кораба.
— Когато си тръгнете, не можете ли да ме вземете със себе си? — продължи на френски Бетина.
— Но защо искаш да заминеш? — намръщи се Кейси.
— Моля ви, аз не мога да остана тук! Ако ме заведете при моя годеник, той ще ви плати богат откуп.
— А как се казва този красив мъж?
— Достатъчно! — изрева толкова силно Тристан, че Бетина подскочи на стола си.
Тя се извърна и видя пребледнялото лице на Мадлен. Жюл развеселено я гледаше, но Тристан трепереше от гняв.
— Ако искаш да продължиш разговора си, трябва да говориш на английски — остро рече той.
— Но защо? — невинно попита тя.
— Защото аз не ти вярвам!
Смехът на Жюл огласи масата. Тристан му хвърли гневен поглед.
— Мога ли да запитам какво ти е толкова смешно, Банделер?
Без да обръща внимание на приятеля си, Жюл се обърна към Кейси:
— Моят млад приятел има основателна причина да не вярва на тази жена. Веднъж тя се опита да го убие и може пак да опита.
— Не е точно така — вече по-спокойно каза Тристан. — Тя се опитва да избяга и не се съмнявам, че ще те помоли да й помогнеш, Кейси. Дамата не харесва компанията ми, но аз се наслаждавам на нейната. Казах ти, че тя е моя законна пленница. Плячка от спечелена битка.
— Не е вярно! — извика Бетина и скочи на крака.
— Седни си на мястото, Бетина — остро заповяда Тристан. — Да не искаш да обясня положението ти по-подробно?
— Не!
— Както вече ти казах, Кейси, тя е моя. Никой да не е посмял да я докосне. Няма да позволя на никого да ми я отнеме.
— Да не би да искаш да се ожениш за нея, момчето ми? — заинтригувано попита Кейси.
— Не. В моя живот няма място за съпруга — отвърна Тристан.
— Знам. Значи още не си намерил дон Мигел де Бастида?
— Не.
— Вече колко години го търсиш?
— Дванадесет. Страхувам се, че някой може да го убие преди мен. Той има много врагове.
— Истина е, но мисля, че все още е жив. Говорих с един моряк в Порт Роял, който избягал от испански затвор. Едвам е оживял, но мъжът, който го изпратил в онази ужасна дупка, бил Бастида.
— Каза ли нещо повече този моряк? — развълнувано попита Тристан. — Кога за последен път е видял Бастида?
— За последен път го е видял преди три години. Оттогава не е чувал нищо за него.
— По дяволите! Кога най-после ще намеря този убиец? Кога? — гневно извика Тристан.
— Едва ли ще го намериш тук, момчето ми, за това поне съм сигурен — поклати глава Кейси и погледна към Бетина.
— Да, прав си, няма да го намеря тук — Тристан също се вгледа в Бетина и лицето му омекна. — Но той няма да ми избяга, все някой ден ще го намеря, а засега може да почака.
Влязоха две момичета, които носеха подноси с храна. Както Мадлен бе казала, те имаха дълги лъскави коси и блестящи черни очи. Бяха облечени с живописни поли и къси блузи, но не носеха обувки. Приличаха си и навярно бяха сестри. И двете хвърлиха любопитни погледи към Бетина, докато слагаха таблите на масата.
Бетина насочи вниманието си към храната. На кораба се бе хранила само със солено месо и сух боб и сега алчно се нахвърли върху вкусните пресни плодове.
След малко към тях се присъединиха и хората на Тристан. Бетина се питаше кой ли е този Бастида и си напомни да не забрави по-късно да попита Тристан.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Бетина попита Тристан дали може да се разходи из острова и за нейна изненада той се съгласи. Излезе от предната врата и обиколи къщата. В края на гората видя ограда за коне. Разпусна косата си, за да може топлият вятър да я изсуши, и бавно се отправи натам. Зад нея имаше седем коня, а един красив бял жребец привлече погледа й. Бетина го повика, но той недоверчиво се отдръпна, както и останалите коне.
Изпукаха клони и тя бързо се извърна, очаквайки да види Тристан. Ала мъжът, който идваше по пътеката, имаше черна коса.
— Май днес ми е щастлив ден — ухили се самодоволно той. — Откъде си дошла, момиче?
— Аз… аз дойдох от…
— Всъщност няма значение — намигна й той. — По-добре да благодаря на небето за неочаквания подарък и да не задавам въпроси.