Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
Той въздъхна дълбоко и се отдръпна от нея. Отиде до масата и се отпусна на един стол.
— Значи затова настроението ти сутринта се промени толкова рязко? Решила си, че няма да изпълня заканите си, така ли?
— Ти си само един измамник! Ти си лъжец и аз повече няма да вярвам на нито една твоя дума! — извика Бетина.
— Откъде си толкова сигурна, че лъжа?
— Защото си спомних думите ти, че мразиш испанците, защото бият робите си. Ти никога няма да постъпиш като тях! — триумфално заяви тя.
— Моите думи не бяха точно такива, Бетина. Не мразя испанците, защото бият робите си. За ненавистта ми има много по-дълбока и сериозна причина.
Бетина трепна и уплашено го изгледа. Гневният блясък в очите му, който се появи, когато заговори за испанците, я стресна.
— Ако ме бичуваш, няма да можеш да… няма да можеш да…
— Няма да мога да те любя? — довърши вместо нея Тристан. — Защо? Наистина ще бъде болезнено за теб, но как би могло това да ме спре?
Отново я обзе ярост.
— Няма да посмееш да го направиш! — извика тя.
— Защо не? Това няма да ми създаде неудобство. Ти си мислиш, че няма да посмея, но аз не смятам така.
— Не можеш да ме върнеш при годеника ми с белези от камшик по тялото.
— Ти ме разсмиваш, Бетина. Мога да те уверя, че когато те предам на годеника ти, ще бъдеш облечена и никакви белези няма да се виждат.
— Но аз мога да говоря, Тристан!
— Няма да имаш възможност да кажеш каквото и да било. Замяната ще стане на моя кораб и граф Де Ламбер ще бъде доведен тук от моите хора. А когато се срещнеш с него, аз отдавна ще бъда в открито море.
Бетина почувства, че й прилошава. Каза му, че е разгадала измамата му, но бе загубила играта. Мислеше, че не е жесток, безмилостен и пират, подмамена от красивото му лице, но бе сгрешила. Но тогава какво чакаше? Защо не я удари в отговор?
— Какво… какво смяташ да правиш? — попита тя с потъмнели от страх очи.
— Нищо.
— Но аз…
— Ти беше права, това е всичко.
Младото момиче смаяно се втренчи в него.
— Тогава защо ми каза, че греша?
— Защото си имам други причини да не използвам камшика.
— Не те разбирам.
Тристан се наведе напред и сложи ръце на коленете си. По лицето му не се четеше гняв, но липсваше и най-малкият израз на съчувствие.
— Не се съмнявай, че ако трябва да използвам камшика, ще го сторя, Бетина. Така че в бъдеще не ме предизвиквай. Но сега няма да те бия само защото си предпочела да се бориш с мен, вместо да ми се подчиниш. Това е правилният избор.
Очите й гневно заблестяха.
— Тогава защо ме излъга, щом мислиш по този начин? Защо не ми позволи още първия път да защитавам честта си?
— Разбери ме добре, Бетина. Ти не означаваш нищо за мен, освен че ми доставяш удоволствие в леглото. Признавам, че си най-красивата жена, която някога съм срещал, но в моя живот няма място за теб или за която и да е било жена. Искам да ти се наслаждавам, но искам да избягвам конфликтите помежду ни, доколкото е възможно. Ала след като си решила да се бориш с мен, Бетина, направи го. Това е твое право и аз няма да те бия с камшик заради това.
— О! — Тя се извърна, за да не гледа арогантната му физиономия. Нещо повече, искаше й се да го убие! Закле се да почака, докато двете с Мадлен се освободят от властта му. Но тогава… тогава…
— Въпреки че няма защо да се бориш с мен, Бетина. Стореното си е сторено и не може да се поправи. Няма да спечелиш нищо освен разочарование.
— Ще изпитам задоволство! — възкликна тя и се извърна с лице към него, готова за битка.
— Значи ще трябва да те изнасилвам?
— Винаги си ме изнасилвал! — озъби се Бетина.
— Няма да ти хареса, Бетина!
— Нито пък на теб!
— Значи си решила да си премерим силите, а? Е, ще ти докажа веднъж завинаги, че твоята сила не може да се сравнява с моята.
Той се изправи и тя се спусна към вратата. Но преди да я отвори, Тристан я сграбчи и я преметна през рамо. Тя замаха с крака, опитвайки се да го удари, но безуспешно. Заудря с юмруци по гърба му, но все едно, че удряше каменна скала. Младият мъж отиде до леглото, внимателно я постави върху него и за миг се загледа в нея. Бетина извърна глава, а той започна бързо да сваля дрехите си. Когато отново го погледна, той вече бе гол, а на устните му играеше лукава усмивка.
— Май ще се окаже по-лесно, отколкото очаквах — засмя се той.
— Не! — извика тя и се опита да скочи от леглото, но той вече бе върху нея.
— Искаш ли да проявиш разум, за да не ти се налага отново да кърпиш дрехите си?
— Дано да изгниеш в ада! — извика момичето. Започна да се бори с него, но Тристан хвана китките й и вдигна ръцете й високо над главата й. Тежкото му тяло я задушаваше, напразно се извиваше, за да се изплъзне настрани, но в отговор чуваше само смеха на Тристан. Той имаше наглостта да се смее!