Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
— Да не би тогава тази дама да е омъжена? — попита той.
— Не, но скоро ще се омъжи, така че се откажи от нея — отвърна Тристан.
— Аз пък си помислих, че най-после ми е излязъл късметът. Значи няма надежда?
— Никаква. Най-добре е да предупредиш хората си да не се приближават до нея.
Бетина кипеше от ярост, но се сдържа, когато Тристан приближи към нея.
— Искаш ли да се изкъпеш, или предпочиташ първо да хапнеш нещо? — попита той.
— Не искам нищо, ако тази къща принадлежи на този грубиян! — избухна тя и зелените й очи изпуснаха гневни искри.
Тристан се засмя.
— Не, това не е къщата на Кейси. Той е добър човек, просто искаше да се пошегува с теб. Неговите хора са отишли да погуляят в селото, но той не обича подобни веселби. Струва ми се, че си си съставила погрешно мнение за него.
— Далече ли е селото?
Не повече от миля.
— Там ли се намира плантацията на граф Де Ламбер? — с надежда попита Бетина.
— Не.
— Тогава къде…
— Хайде, ела — прекъсна я той. — Ще ти покажа стаята ти.
— Колко дълго ще останем тук?
— Известно време — остро отвърна Тристан и я поведе към къщата. Жюл придружи Мадлен, а Кейси изчезна някъде.
Квадратната площадка на долния етаж оформяше обширна, но тъмна стая. Прозорците бяха малки и светлината почти не проникваше вътре. Имаше камина, доста опушена, която явно се използваше и за готвене, дървен бюфет и дълга дървена маса с дванадесет стола. Над нея висеше разкошен кристален полюлей с множество свещи, който никак не подхождаше на иначе скромната обстановка. Дървена стълба без перила водеше към втория етаж.
— Горе има шест стаи, по три от двете страни на къщата. Можеш да си избереш първата стая от дясната страна — обясни й Тристан.
— След като се изкъпя ли ще тръгнем?
— Първо ще хапнем. Но ти можеш спокойно да се изкъпеш, защото трябва да проверя дали има достатъчно провизии.
Тристан нареди на един прислужник да стопли вода и я остави. Бетина реши да не мисли повече за странното му поведение и се обърна към Мадлен.
— Капитанът каза, че можем да се настаним в първата стая от дясната страна. Ще се радвам най-после да се изкъпя както трябва.
— Сигурна съм, че е така, но аз трябва да се погрижа за храната — отвърна Мадлен.
— Добре — кимна Бетина и се заизкачва по стълбите.
На горната площадка имаше малък коридор, осветен от големи прозорци, които гледаха към вътрешния двор, а от двете страни на коридора се виждаха вратите на спалните.
Бетина влезе в стаята, която Тристан й бе отредил. Беше просторна и изглеждаше много уютна, но мебелите бяха покрити с прах. Подът бе застлан с дебел ориенталски килим, огромното легло бе покрито със светлозелено кадифе. До стената имаше два дървени стола.
Отиде до големия скрин до леглото и го отвори, но той се оказа празен. В ъгъла имаше изрисуван параван, зад който откри голяма вана. Остави сребърния гребен върху малката масичка до леглото и отметна кадифената покривка. В стаята се надигна облак прах. Тя започна да бърше с ръце праха по мебелите, когато вратата се отвори и младият Джо влезе с две ведра с гореща вода. След него вървеше Мадлен с кърпи и сапун.
Когато вратата се отвори, Бетина чу женски смях.
— Нима в къщата има и други жени? — изненадано възкликна тя.
— Да. Дойдоха две момичета от селото — отвърна Мадлен, — за да ми помогнат в кухнята. Те са много красиви момичета със златиста кожа и черни коси. Говорят испански.
— Наистина ли? Аз си мислех, че Сен Мартен е населен само от французи и холандци.
— Очевидно не е така, момичето ми — отвърна Мадлен.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Водата бе изключително приятна и Бетина с наслада наблюдаваше сапунените мехурчета. Можеше да прекара с часове в това блажено състояние. Не чу, когато вратата се отвори, и ахна от изненада, когато видя Тристан. Той отмести паравана и я изгледа втренчено за миг, но дългата й коса плуваше над водата и закриваше голото й тяло, което се надяваше да зърне.
— Махни се оттук! — гневно извика тя, но той отиде до леглото, седна и продължи да я гледа. — Остави ме веднага или… или ще викам!
Тристан звучно се засмя.
— Вече трябва да си разбрала, че виковете с нищо няма да ти помогнат. Но аз дойдох, за да си поговорим… нищо повече.
— Няма за какво да говорим, освен ако искаш да ми съобщиш кога ще ме върнеш на моя годеник. А това може да почака, докато се изкъпя. Така че те моля да излезеш.
— Това е моята стая и аз съм в пълното си право да остана.
— Твоята стая!
— Да, а освен това искам да остана.
— Защо?
— Защото ти се заблуждаваш, Бетина.