Мистични медитации (Учението на суфите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистични медитации (Учението на суфите)». Краткое содержание книги:
Този закон обяснява онова, което наричаме възмездие за греха. Не Бог ни наказва, а нашата злоба, нашите лоши мисли привличат също такава злоба, злобните мисли на другите. Злото, което правим, ни носи също такова зло от другите. Малкото добрина у нас привлича към нас добрина. Където и да отиде добрият човек навсякъде среща добрина, дори в среда на жестокост. Най-малкото проявяване на благородство от наша страна привлича към нас благородството на благородните. Повтаряйки името на Бога, внушавайки на нашата душа добрина, милосърдие и безкрайната доброта на Бог, ние създаваме тези качества у нашата душа и привличаме към себе си милосърдието, добрината и великодушието, в каквато и да е форма и под каквито и да било имена да дойдат при нас.
Освен закона за привличане на себеподобните съществува и закон за привличане на противоположностите. В природата има две големи сили: съзидателната и онази, която отговаря на нея — приемащата. Те могат да се нарекат активна и пасивна сила — джелал и джемал.
Можем да разберем този закон посредством закона за ритмите. В който и да е ритъм има силна и слаба част. В размера две четвърти, например, ние броим: раз-два, раз-два — силна част и част, която стига само да уравновеси първата. Същото виждаме и в очертанията на формите: изпъкналостта и вдлъбнатината се уравновесят една друга.
В живата природа тези две сили представляват мъжкото и женското начало. Макар че във всеки мъж има мъжки и женски качества и във всяка жена някои качества са женски, а други мъжки, навсякъде има сила, съзидателна енергия, която ръководи, и откликваща енергия, която бива управлявана. Мъжете притежават съзидателна енергия, а когато разглеждаме жената, виждаме, че във всички аспекти на живота тя е отзивчива. Понякога се оказва, че в жената има толкова много съзидателна енергия, че мъжът става отзивчив и това го прави неин роб, но обикновено именно мъжете притежават съзидателна енергия и доминират над жените.
На някой това може да му се стори несправедливо, но именно мъжът има много повече магнетични качества, призван е да управлява, докато жената, която носи качеството отзивчивост, трябва да бъде управлявана. Това е философският аспект на въпроса. Що се отнася до моралния аспект, не е трудно да се разбере, че този, който откликва и се подчинява, изисква много повече грижи и съзидателната сила трябва да се отнася към отзивчивата много внимателно. Докато на живота на жената не бъде отделено повече внимание не можем да твърдим, че действително сме цивилизовани. Относно социалния аспект, на Запад аз отвсякъде чух безброй оплаквания. Но и Изтокът е длъжен твърде много да научи в отношението си към жената.
Ние знаем, че ушите възприемат звука, не го създават. Очите са съзидателни. Носът улавя миризмата; той не е способен да я създава. Устните и устата творят. Те се привличат една към друга. Когато ушите чуват звука, очите веднага се стремят да изяснят какво е това и откъде идва този звук. Носът също може да ни разкаже твърде бързо нещо, по-точно нещо за миризмата, отколкото органите на вкуса. Носът се стреми веднага да се намеси в онова, с което е заета устата. Той казва: „Не дъвчи повече, аз не искам“. Или пък: „Отдай на това необходимото. Това ми харесва“. Вероятно сте забелязали, че когато дясната ръка вземе нещо, лявата се стреми да й помогне; когато десният крак прави крачка, левият бърза да го стигне; когато свиваме едната си ръка и я притискаме към гърдите, втората иска да се преплете с нея. Единият крак се кръстосва с другия. В Индия съществува поверие, че ако кръстосаш краката си на сън е лош признак и макар че всички знаят за това, трудно се отказват от този навик, защото е нещо естествено.
Човек често предпочита да общува със своята противоположност, а не с тези, които са по-близко до нивото му. Когато се срещнат двама, близки по сила, те рядко са в хармония. Изучаващите дишането лесно ще разберат това. Те знаят, че има по-активно дишане и по-малко активно, а ако и двете станат активни в еднаква степен, ще встъпят в конфликт. Великият певец и човекът, правещ първите крачки в пеенето лесно ще намерят общ език, тъй като между тях не може да има състезание. Единият иска да го слушат, а вторият — не. Но ако се срещнат двама големи оперни певци, едва ли ще могат да се разберат; между тях ще възникне съревнование.