Мистични медитации (Учението на суфите)

Когато хората довели при Христос грешницата, Учителят не могъл да направи нищо друго освен да й прости. Той виждал в съгрешилия човек онова, което другите виждали в него. Различаването между доброто и злото е непосилна задача за обикновения ум. Парадоксално е, че колкото е по-необразован един човек, толкова повече съди другите. Твърде често този ъгъл на виждане, от който гледаме на един предмет, го прави добър или лош, тъй че, ако можем да погледнем към него от различни ъгли, този предмет, който сме възприемали като неправилен, много вероятно ще ни се стори правилен. Нито един от хората, които говорят, като съдят по резултатите, не могат да бъдат сигурни, че в дадено наказание няма награда, а в наградата — наказание.

Казаното до тук ни учи, че животът е пълен с трудно разрешими противоположности. Тази идея изгражда света на нашите илюзии. Разбирайки, че двойствеността лежи в природата и характера на живота, суфият казва, че не е важно да се различават противоположностите, най-важното е да се разбере, че зад всичко се крие Единственият. Естествено, когато стигне до това разбиране, суфият се изкачва по стълбата, която го издига до единството, до идеята за единството, идваща от сливането на живота и съзерцанието — единството във всички неща и във всички същества. Мнозина смятат, че светът и човечеството винаги са се усъвършенствали, достигали са върха на своето развитие и всичко е започвало отначало; светът се движи в кръг. Но всички мъдреци, по което и време да са се раждали, са вярвали в едно и също нещо — че животът е единство и тяхната мъдрост се състои в осъзнаването на това единство. Когато човек започне да разбира духа на единството и вижда зад всяко нещо единство, се променя неговата гледна точка и отношението му към предметите. Той вече не казва на приятеля си: „Аз те обичам, защото си мой приятел“, а казва: „Аз те обичам, защото ти си аз“. Той говори така, както би казал мистикът: „Не е важно дали ти си сгрешил или аз. Важното е да се поправи сгрешеното“.