Мистични медитации (Учението на суфите)

Трябва да осъзнаем правилни ли са нашите желания или те зависят от нивото на нашата еволюция. Човек, който е на такова ниво от своята еволюция, че мисли само за удовлетворяване на ежедневните си нужди, не е длъжен да мисли, че трябва да се стреми към нещо по-голямо. Ако неговото сърце е склонно към определени желания, това не бива да го безпокои. Но ако той чувства в своето сърце: „Не, аз не съм длъжен да имам такива желания, аз мога да мисля за нещо по-възвишено“ — тогава наистина е длъжен да бъде готов да приеме последствията. И последствията ще бъдат такива, че ще му се наложи да премине през продължителни и тежки изпитания и ако това не го плаши, толкова по-добре.

В света има много неща, които искаме и от които се нуждаем, но не мислим непрестанно за тях. Ако нещо дойде — добре, а ако не — какво пък, известно време ще чувстваме неудобство, но и това чувство отминава. Не можем да отдадем целия си ум и мисли на едно желание ако сме напреднали по пътя на собствена си еволюция и се стремим към нещо по-голямо и велико от обикновените потребности, защото тази възвишена мечта ни се изплъзва. Ето защо великите поети, мислители и светци твърде често не притежават вещите, които са им нужни в ежедневието. Силата, която те притежават, би им помогнала да управляват целия свят, би накарала златото да дойде при тях в дома им и би могла да командва цяла армия — само да поискат. Но те не са способни да поискат от своя ум подобно нещо. Те желаят само онова, което се съгласува с тяхната собствена еволюция.

Всеки човек може да желае само онова, което е на нивото на неговата еволюция. Не може да се стреми към нещо, което е по-долу от неговата еволюция, дори ако го принуждават към това. Твърде често, стремейки се да помогна на човек в една или друга ситуация, аз му казвам: „Съсредоточи се над такъв и такъв обект“. Но ако човекът се окаже на по-високо ниво, той ще задейства само ума, докато сърцето му ще бъде другаде и нищо няма да се получи. Човек е способен да отдаде своето сърце, разум и цялото си същество само на онзи, който е на нивото на неговото еволюционно развитие; на онзи, който не му е равен, няма да успее да отдаде цялото си същество, а само част от мислите си. А какво е мисълта? Мисълта без чувства е безсилна, ако зад нея не стоят душата и духът.