Мистични медитации (Учението на суфите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистични медитации (Учението на суфите)». Краткое содержание книги:
Смисълът на нашия живот на земята се състои в това да видим всички различия и особености, но да не им позволим да ни обсебят, защото такъв път би ни отвел по нанадолнището. Ние трябва да вървим нагоре, да се издигаме над различията и в същото време да ги познаваме. Да си представим човек, който би могъл да каже: „Аз никога нито за секунда не съм мислил за онзи, който ми е направил добро и нито за секунда не съм се тревожил по повод на злото, което някой ми е причинил. Аз нося този справедлив принцип в душата си и винаги съм го следвал“. Такъв човек може да бъде издигнат в духовно отношение и набожен, но много неща от живота просто са минали покрай него. А онзи, който приема винаги с дълбока благодарност идващото в живота му добро, преживява го, а в същото време усеща и причиненото му зло, но прощава, той е човекът, който е видял света в цялата му пълнота и ще отиде зад неговите предели.
Небесата и адът, тези две места са създадени за наше улеснение; първото е място, където човек се чувства възвишен, където е щастлив и възнаграден; второто — където е наказан. Това е по силите ни да го разберем. И все пак къде през всичкото време усещаме нещастия, мъки и неудобства и къде изживяваме удоволствие, щастие и радост? Къде ако не на тази земя, под това слънце! Разказали са ни за тези две места, защото сме способни да ги видим като две различни места. През всичките етапи на човешката цивилизация мъдреците не са могли да направят нищо друго освен да придадат форма на фините и сложни идеи, за да ги приближат максимално към човешкото възприятие. Например, ако някой каже, че светът на мислите и светът на действията са различни, това ще е истина. Но в същото време и двете принадлежат на света, в който живеем. Работата не е в това, как говорим за тези неща, а как гледаме на тях.
В Гайян има следното изречение: „Аз бих се съгласил на рай или на ад, само не и на чистилището“. Това е метафизичен израз, но в същото време носи и философска истина; животът носи и болка и удоволствие, а липсата на болка или удоволствие е смърт. Тази идея е изказана във всички писания. Раят и адът въплъщават удоволствието или болката; това, което е лишено от болки и удоволствия не може да се нарече живо в обикновения смисъл на тази дума.
Именно разглеждането на всички неща от различни гледни точки, дори ако човек се откаже да вярва в тях или им вярва сляпо, озаряват човека. Може ли да движи своя ум и своите желания от ада към рая и обратно? За това е необходимо да види ясно различията между тях и едновременно с това тяхното тъждество.
Така подхождаме и към проблема за греха и добродетелта. Може да се твърди, че добродетелта и грехът са стандарти за доброто и злото, създадени от религиозни учители и хора, призвани да въведат порядък в света, защото често разрушаването на този порядък води към упадък на религията, съпроводен с войни, глад и бедствия. От време на време се явяват посланици, поддържащи този ред и за всяка част на света се назначават духовни блюстители. През всички векове хората са смятали, че грехът е някаква особена проява, а другата е добродетелта. И всеки път, когато мъдреците са определяли кое какво е, те са били прави, но са гледали на света по различен начин. Така е, защото колкото повече човек се развива, макар че запазва способността си да гледа на греха в светлината на греха, а на добродетелта в светлината на добродетелта, той все по-често осъзнава, че под савана на добродетелите се крие грях, а под покрова на греха — добродетел.
Различните раси, нации и религии имат собствени стандарти за доброто и злото, затова се оказва трудно в представите за греха и добродетелите да се различи общият закон, управляващ тези противоположности. Въпросът може да се изясни, ако разберем закона за вибрациите. Предметите и живите същества сякаш са разделени на повърхността, в която съществуват, но под повърхността на всяко измерение те все повече се сближават, докато накрая на най-последното и скрито ниво те се сливат в едно. Всяко нарушение на покоя на повърхността на най-малките части на съществуването поразява отвътре цялото. Затова всяка мисъл, дума или действие, нарушаващи мира, причиняват неправда, зло и грях, а тези, които възстановяват света — правдата, доброто и добродетелта. Животът е подобен на полукълбо, неговата природа също е куполообразна. Безпокойството на най-малката жива частица обезпокоява всичко и се връща като проклятие върху онзи, който е причинил това безпокойство, а всеки покой, произведен на повърхността, успокоява цялото и се връща към своя източник под формата на покой. Законът за вибрациите потвърждава идеята, че за добрите дела получаваме отплата от висшите сили, а за лошите — наказание.