Мистични медитации (Учението на суфите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистични медитации (Учението на суфите)». Краткое содержание книги:
Мнозина проклинат Бог, че им е изпратил нещастие, но нещастието е задължителна част на житейския опит. Някой ще се озлоби и ще рече: „Това е несправедливо“ — или: „Това е несправедливо, нима може справедливият и добър Бог да позволи да се извърши несправедливост?“ Но нашата гледна точка е много ограничена, нашето разбиране за красиво и грозно, за добро и зло е само наша собствена представа, без да е съгласувано със замислите на Бога. Разбира се, докато възприемаме света по този начин, всичко остава истина за нас и за онези, които споделят позициите ни. Когато отиваме при Бог, всички измерения се променят, променя се и гледната точка.
Ето защо мъдреците от всички епохи, вместо да съдят действията на Бог, от един момент нататък са оставяли настрана своето чувство за справедливост. Стараели са се да усвоят само едно — смирение пред божията воля. По такъв начин те са стигнали до нивото, на което могли да възприемат нещата от гледната точка на Бога. Но когато се опитвали да изложат тази гледна точка на света, светът ги обявил за безумци. Ето защо те нарекли себе си муни, което означава „запазващи мълчание“.
Хората често питат защо тези, които постъпват несправедливо и правят злини, имат успехи, докато другите, които постъпват правилно, не успяват. Но това не е истина. Истината е, че преуспелият по пътя на злото може да постигне успех само на този път. Ако постъпи правилно той ще претърпи поражение. А онзи, който е преуспял по пътя на доброто, винаги ще има успехи, правейки добрини. Той ще претърпи поражение, ако се опита да постъпи лошо. Нещо повече, за вървящия нагоре и доброто и злото ще станат стъпала на възхода, а за вървящия надолу и доброто и злото ще бъдат стъпала, водещи надолу. Няма в света човек, който би могъл да каже: „Аз съм безгрешен“, но това не значи, че не му е дадено да постигне това.
Голяма мъка е, ако човек извършва праведни и добри постъпки, само защото иска да се развива и да стане духовен. В края на краищата какво е доброто? То е твърде малка цена за постигане на духовност. Човек, разчитащ на своята добрина за постигане на духовност, може да чака хиляда години. То е като да събираш песъчинките една по една, надявайки се да изградиш от тях планина, за да отидеш на небето. Ако човек не прави добро от любов към добрината, ако постъпва праведно не от любов към справедливостта и за собствено удовлетворение, то в правенето на такова добро няма добродетели. Да бъдеш духовен означава да станеш ничий; да станеш добър означава да станеш някой. Да бъдеш някой е подобно на това да бъдеш ничий, а да бъдеш ничий е все едно да бъдеш всичко. Стремежът към духовността спъва естественото усъвършенстване; самоотричането е връщане в райската градина.
Не бива да се страхуваме, че човекът, стремящ се към саможертва, ще стане жертва на всички, житейски обстоятелства — не е така, нали корените на силата и мъдростта са в усъвършенстването. Липсата на съвършенство е трагедия в живота. Човек, затворен за себе си, е тежко бреме дори за земята. Земята носи леко на гърба си планини, но егоистът за нея е много тежък. А в какво се състои равносметката? Дори за собствената душа е непосилно да го носи повече, затова толкова често стават самоубийства. Да се самоубиеш означава да разкъсаш две неща, които са съединени в едно. То е насилствено разделяне на онова, което трябва да бъде съединено. Съществуването е природен проект, който трябва да бъде изпълнен и разделянето на цялото на две части го лишава от възможността да изпълни плана, замислен от природата. Но господството на нашия „аз“ става толкова тежко за душата, че тя пожелава да се избави от него. Това е имал предвид Исус Христос, казвайки: „Блажени са нисшите духом“. Какво означава словосъчетанието „нисшите духом“? То подразбира него, от когото са се отрекли.
Непротивене на злото
Библейската мъдрост „Не се съпротивявай на злото“ често предизвиква удивление и рядко се тълкува правилно. За да я разберем първо трябва да определим какво е зло. Има ли конкретни неща и постъпки, които можем да определим като зло? Хората многократно са се опитвали да направят такова разграничение, но нищо не може да се нарече зло, ако се прилагат определени принципи. Тогава какво е зло? Злото е нещо, което е лишено от хармония, на което не му недостига любов и красота и не се вписва в нашия живот. Всичко, което е съгласие с условията, които предоставя животът, не може да бъде зло. Злото може да се уподоби на огъня.
Природата на огъня носи разрушителна сила, всичко което лежи на неговия път, бива пометено. Силата на злото е толкова огромна, както и силата на огъня, но все пак то е слабо — както е слаб и огънят. Както огънят не може дълго да се поддържа, така и злото не е вечно. Както огънят унищожава себе си, така и злото носи собственото си разрушение. Защо се казва: „Не се съпротивлявай на злото“? Защото съпротивлението дава живот на злото, а непротивопоставянето му позволява да изгори напълно. Откриваме злото в проявите на гняв и предателство, но коренът му винаги е един — егоизмът. В един човек злото може да се появи на повърхността, а в друг — да остане скрито в дълбините на сърцето.