Мистични медитации (Учението на суфите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистични медитации (Учението на суфите)». Краткое содержание книги:
Мъдрият човек ще предпочете по-скоро да има глупав слуга, отколкото наполовина умен, който да тълкува неговите заповеди. Да си припомним историята за слугата, когото стопанинът изпратил за доктор, а онзи първо отишъл при майстора на ковчези. Ако мъдрият човек не може да бъде сред мъдрите, той по-скоро ще предпочете да общува с глупаци, отколкото с полукултурни хора. Често съм виждал как хора, които притежаваха обикновена вяра, се вдъхновяха и се просвещаваха, докато интелектуалци разсъждаваха безкрайно, без да направят нито една крачка. Поради това учените, и мистиците не могат да постигнат хармония между себе си. Учените винаги казват: „Ти знаеш нещо, но и аз знам нещичко. Ти си нещо, но и аз също съм“.
Понякога се случва от пръв поглед хората да изпитат взаимна антипатия, но с времето техните отношения да се превърнат в здрава дружба. Но това не се случва толкова често. Тези, на които е съдено да се сприятелят, обикновено стават приятели от пръв поглед. Що се отнася до предишния случай, може би първоначално нещо е произвело отблъскващо впечатление, но след известно време, когато възприятието се е избистрило, хората могат да възприемат случилото се с голяма лекота, после да открият интерес в нещо друго и дори да се сприятелят. Това отношение наподобява привикването към отровата.
Винаги ще съществуват хора, които ни харесват и винаги ще има такива, които не ни харесват; ние също ще бъдем желани гости в едни групи и нежелани в други; нали винаги предпочитаме своя собствен елемент. В това няма нищо удивително и нищо за ругаене, то е просто проява на действието на закона на притеглянето. Суфият привежда себе си в хармония с всички. Той прави себе си елемент от всичко. Той създава елемент, който е активен отвътре и този елемент е любовта. Чели сме това и в Библията, където се казва, че Бог е любов. Любовта е единственият път, който води към обединяване на човечеството, към всеобщо братство. Човек обаче толкова е свикнал първоначално да забелязва външните различия и разграничения, че не вижда единството, намиращо се във всички. Някои предполагат, че светът може да се обедини с помощта на строго управление. Каква грешка! Какво става, когато се опитваме с твърда ръка да управляваме живота на нашето семейство? В него никога няма единство. Само любовта може да обедини света.
Хората казват: „Ние принадлежим към такава и такава раса, ние сме по-висши, а вие сте по-нисши; нашата религия е по-висша, а вашата — по-нисша; нашата нация е велика, а вашата — не“. Причината за Първата световна война е че всички нации в Европа са достигнали еднакво ниво на развитие. Ако една от тях е произвеждала добър самолет или прекрасна подводница, другата е правила още по-съвършена. Една е била силна, но другата се е стремила да стане още по-силна.
Двете противоположности
В религиозната терминология често се използват противоположности: Бог и дявол, рай и ад, грях и добродетел. Придобивайки първите си знания, човек се запознава с двете противоположности и не е толкова просто за един миг да се издигне над равнището, където животът съществува без тях. От една страна, идеята за дуалността е невярна, защото е погрешно да се смята, че на всемогъщия Бог противостои друга личност, противоположна сила, наречена дявол. Но от друга страна за вярващия човек Бог означава само добро и красота. Идеята за Бога, включваща в себе си всичко, в това число лошото и злото, ще предизвика у него смущение. Вярващият човек, който се стреми колкото може по-високо да издигне идеала за Бог чрез поклонничеството и молитвата, ще бъде объркан, ако му се покаже, че всичко онова, което е привикнал да счита за глупаво и безобразно, също е част от Бога.
Тази представа принизява Бога, ограничава Го, и поражда сила, ако не равна на Неговата, то поне противоположна. Но с каквито и средства да се е налагало мъдреците да ръководят човечеството — дали с помощта на ограничаване на представата за Бог чрез противопоставянето му с друга сила — Сатаната, или учението за всемогъщия Бог — тяхната мъдрост винаги им е помагала по-истински да опознаят живота. Определено, когато си представяме неправдата и злото като личност и ги наричаме дяволски, ние ограничаваме силата на Единното, с което винаги назоваваме Всемогъщия. Това обаче дава възможност картината да стане лесно разбираемата и осезаема, за да се направи разлика между Бога на доброто и принцовете на злото. Не сме първите, които са сравнявали и противопоставяли едното на другото; не ни се е наложило нищо да изобретяваме, защото самият живот всичко е изобретил вместо нас. И ако не започнем да избираме между двамата, ако веднага отидем там, където властва идеята за единството, ние ще загубим нещо много съществено в живота си. Само ако избираме едно от двете, ние можем да достигнем до идеята за единството, която ще ни извиси над всичко. Например, човек, който заявява, че не се интересува от чуждите постъпки и си затваря очите за всичко, се лишава от много. Но човек, който всичко е видял и е успял да се издигне над всичко — такъв човек е заслужил правото да се отврати от всичко, което е лошо.