Мистични медитации (Учението на суфите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистични медитации (Учението на суфите)». Краткое содержание книги:
Някои хора много се вълнуват дали ще се осъществят желанията им. С тази тревога сами разрушават желанията си, защото им оказват твърде голямо давление. Това е все едно да се защитава растението от слънцето и дъжда. Ако човек го защитава от тези явления, които помагат на растението да расте, то не може да разцъфти. Същото е и с желанието. Ако човек е много нетърпелив в своето желание и в същото време винаги се страхува, че то няма да се изпълни, той потъва в съмнения, страх и подозрения и по такъв начин губи собственото си желание.
Други, напротив, са готови да пожертват мило и драго заради най-дребното желание, заради цел, която в действителност не е важна за тях. Такъв човек подчинява всички свои мисли на желанието и прави всичко, което е по силите му, за да се осъществи. Такъв човек застава на пътя, който ние наричаме път на майстора. Той ще постигне успех и този успех ще донесе по-нататъшен успех. Ако един път е бил успешен, този успех привлича друг, по-голям успех. Но ако човек претърпи неуспех, неговият неуспех привлича още по-голям неуспех. Това се отнася и за хората, които вървят по пътя на постиженията: всяко постижение им дава по-големи сили да вървят напред, но когато тръгнат надолу, то всяка крачка ги води още по-надолу.
Възниква въпросът, кои стремежи и желания могат да се пренебрегват и кои трябва да се отглеждат. Длъжни сме да ги различаваме; ако нямаше различие, лесно ще бъде избран погрешен път. Такъв път може и да доведе до успех, но това ще бъде фалшив успех. Ако човек настоява да изпълни всеки свой стремеж и желание и вярва, че всичките ще се осъществят, това понякога може да е вярно, а понякога — не. На първо място трябва да се развие усет за различаване, за да се разбере кой път води към продължителното щастие, към най-голямото спокойствие, към най-великото постижение. А когато човек е различил и е избрал определено желание, той не трябва много да го анализира. Доста хора имат навик в продължение на цял ден да анализират всичко. Ако човек задържа едно желание десет години и всеки ден го анализира в ума си, той действа против него. Започва да гледа на него от друга гледна точка, опитва се да намери в собственото си желание някакви пропуски и в крайна сметка го разрушава по един или друг начин. За тези десет години неговото желание, което може би е могло да се осъществи, ще бъде разбито на парчета. Има много интелигентни хора, хора, които се съмняват, хора с аналитичен ум — те са най-големите врагове на своите желания.
Някои смятат, че не трябва да изказват в молитвите си своите желания, тъй като Бог знае всичко. Защо тогава да се молим на Бог, той знае какво и как трябва да се случи? Бог знае тайната на всяко сърце. Пък и нима не е егоистично да се изказва пред Бог някакво лично желание? Ако едно желание е добро, то трябва да се сбъдне само! Отговорът е следният: в действителност молитвата е припомняне на Бог, тя е като песен за Бога, който й се радва, чува я и си припомня. Но как нашата молитва, нашият незначителен глас достигат до Бога? Те достигат до Бога чрез нашите уши. Бог е вътре в нас. Ако нашата душа е способна да чуе гласа, то Бог също ще го чуе. Молитвата е най-добрият начин, най-красивата форма, която е в хармония с Бог и която ни помага да установим по-голяма близост между Бога и човека.
Нещо повече, не трябва твърде често и твърде дълго да мислим за нашето желание. Може да мечтаем за него, да си го представяме, да мислим постоянно, задържайки го в ума, като правим всичко възможно за неговото осъществяване, но това трябва да са върши със самообладание, спокойствие, търпение, доверие, лекота и без да се отдаваме на мъчителни размишления. Човек, който размишлява за своето желание с излишно упорство, го разрушава — то е подобно на прегряването или на прекаленото поливане на растения. Желанието се разрушава от онова, което трябва да му помага. Ако човек прекалено много се вживява по повод на своите желания, на него определено или не му достига търпение, или е обладан от твърде много съмнения и страхове — а всичко това убива желанието. За желанието трябва да се лелее непринудено, с радост, с надежда, с доверие и търпение. Съмненията са подобни на ръжда — те разяждат желанието. А страхът е още по-лош — той го разрушава. Ако човек няма способността да различава, ако не е уверен добро ли е или лошо неговото желание, ще се сбъдне ли или не, днес ще си каже: „Колко ми се иска това да се сбъдне!“, но утре ще рече: „На мен ми е все едно ще се сбъдне ли това или не?“, след седмица ще реши: „Искам това да се случи веднага“, а след месец: „Мен това повече не ме безпокои“. Това е същото, като да разпалваш огъня и в същото време го гасиш. Огънят изчезва и всеки път онзи, който гаси огъня, е длъжен отново да го разпалва.