Мистични медитации (Учението на суфите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистични медитации (Учението на суфите)». Краткое содержание книги:
Друг ред на Гайян гласи: „Всичко, което поражда страстно желание в сърцето, го лишава от свобода“. Истината е, че човек, завладян от страстни желания, е окован с вериги много по-здраво от най-здравите окови. Желанията трябва да се ограничават. Това не е морална, а философска категория. От друга страна, да се живее, без да се желае нищо е невъзможно, освен разбира се, ако не искаме да се превърнем в скала. Без съмнение, този, който се освободи от желанията, ще притежава свободата на скалата. Но даже скалата очаква деня, в който може да усети някакво желание. Осъществяването на желанието ще дойде заедно с развитието на човешката форма.
Различията между хората са в хармония с техните стремежи. Един мечтае за земята, друг — за небесата! Един желае земята, друг — небето. Човек е велик или нищожен, мъдър или глупав, на верен или на лъжлив път, в съответствие със своите желания.
Суфиите различават понятието Каза — универсална воля, вселенска сила и Кадр — индивидуална сила. Разбира се, индивидуалната сила в сравнение с универсалната е подобна на капка, сравнена с океана. Тя не може да устои на размаха на морските вълни, които я поглъщат. Обаче капката произлиза от същия източник, от който е и морето, и носи своя собствена сила и индивидуална воля да противостои на враждебните сили.
Ако поискаме да си изясним въпроса за индивидуалната и универсалната воля, можем да го направим и чрез дребните неща. Ако човек върви по улицата и повтаря: „Аз съм гладен. Ще отида в ресторант и ще хапна“ — в случая проявява индивидуална воля. Ако друг човек срещне на улицата просяк и си каже: „Този човек изглежда гладен и нещастен. Как да не му помогна? Искам да го видя поне малко щастлив“ — в този момент, когато желае доброто на другия, неговата воля става универсална воля. Причината е, че индивидуалната воля се ограничава да мисли само за себе си, но щом човек забрави за себе си, когато започне да мисли само за другите, тези ограничения се рушат и неговата воля става по-силна. Откъде са черпили воля учителите на човечеството, способни на велико съвършенство? От тяхната собствена воля, разширена от разрушаването на границите, които са били издигнати от мислите за собствения „Аз“. Това не означава, че човек е длъжен изцяло да се откаже да мисли за себе си, да не мисли за обяд и вечеря. „Азът“ присъства и човек трябва да „Азът“ присъства и човек трябва да мисли за него. В същото време, за да се развива, за да позволи на волята да расте — колкото повече забравя за себе си, толкова повече му се помага.
Съществуват хора, които избират пътя на отричането, без да правят добро нито на себе си нито на другите. Те приемат тезата, че доброто ще дойде отнякъде само, че някой друг ще го направи и когато те чувстват глад или друга нужда, някой ще дойде, ще ги нахрани и ще им помогне. Тяхното желание не е активно, те не му позволяват да се превърне във воля, оставайки на едно място, те са пасивни. Разбира се, разумната пасивност и смирение също могат да донесат чудесни плодове. Но много хора практикуват това чисто интелектуално. Качеството на светите хора е в това, че те приемат всичко, което им поднася живота, но у тях не се пораждат желания. Те приемат всичко: цветя и бодли; приемат всичко което идва. Виждат бодлите, но гледат на тях като на цветове. Те са доволни и от похвалите и от хулите, приемат както възхода, така и падението. Срещат живота такъв, какъвто е. Такъв е разумният път; неразумният начин е във всичко да виждаш трудности за себе си и да очакваш някога някой да дойде и да направи всичко. Това не е нищо друго освен разновидност на мързел, а не пасивност.
В Индия има една притча за човек, който лежи под вишневото дърво, от което се сипели презрели вишни и падали на земята до него, но той не се помръдвал. Той съзрял отдалече един минувач, познал го и му извикал: „Бъди така добър, ела по-близо до мен и ми сложи в устата вишна!“
На света има много хора, лишени от ентусиазъм и смелост, готови веднага да се предадат. Чрез бездействието им тяхната воля се разрушава и в края на краищата те стават безпомощни. Не бива да се сравнява духът на светеца и духът на безпомощния, макар че и двамата са станали смирени. Всъщност последният не е смирен, както не е смирен и онзи, който желае да яде вишни, но само ако друг му ги сложи направо в устата. Светецът не се грижи ял ли е или не; на него му е все едно.