Създания от светлина и мрак [bg]

ни беше също син в онези дни,

наш син от времето на Марашек,

когато бях преминал темпоралната преграда,

за да живея пак във всички времена

за мъдростта, която се нарича Минало.

Не знаех, че когато времето се върне,

ще стана сам баща на собствения си баща,

на слънцеокия ни Сет —

Владетеля на звезден жезъл,

Носителя на ръкавица рицарска,

Обкрачващия планините.

Не възприе,

но не оспори битката

и Сет започна да се стяга.

А Сет не знае поражение

и винаги е тръгвал като победител.

Научил, че Стоманения Генерал е бил разбит

от Нещото Без Име.

Но той не се уплаши.

Изпънал дясната ръка,

наложи ръкавицата на Силата,

която в миг покри

останалата част от неговото тяло,

освен сиянието на очите му.

Обу краката си

с обувките,

които му помагат

да крачи по водата и във въздуха.

И с черен шнур на кръста си препаса

калъфката на своя звезден Жезъл —

върховното оръжие,

създадено от слепите ковачи Норни,

което само той владееше.

Не, той не се уплаши…

Готов бе да напусне моята кръжаща крепост

и да се спусне към света, където

Безименното все пълзи,

върти се пак

и се протяга,

побъркано от глад.

Тогава другият му син, на мене брат — Тайфон,

излязлата от нищо черна сянка.

се появи с молбата

да тръгне вместо него.

Но Сет отказа,

отвори люка

и се отблъсна в тъмнината,

поел надолу към лицето на света.

Наложи се да минат триста часа —

две седмици и повече по Старото Броене,

преди Безименното малко да отслабне.

Тогава Сет удари силно,

рани го

и се подготви за решаващ удар.

Последва го, за да се бият в океана и сред водите по-надолу;

догони го на сушата, в студения въздушен център и по планинските върхари. Преследва го по цялото кълбо, очакващ подходящо време за заключителния удар.

Два континента бяха разтрошени;

от силата на боя кипна океанът и облаци изпълниха ефира.

Скалите разломени се стопиха;

небето бе дантелено от звукови бумтежи, подобни на незрими скъпоценни камъни от мъгловидни изпарения.

Тайфон бе спиран десетина пъти

в желанието си да му помогне.

Когато Нещото Без Име, свито на кълбо,

изправи се нагоре на три мили —

внезапна кобра от пушилка,

а Сет не се помръдна, стъпил здраво

с единия си крак на сушата,

а другия поставил на водата,

тогава повелителят проклет на злото —

и Ангела в Дома на живите —

Озирис

извърши пъклената си измяна.

Когато Сет откраднал

царствената му съпруга Изис,

за да роди Тайфон и мене,

Озирис се заклел да го убие.

Подкрепян от Анубис,

Озирис овладял участък от полето,

тъй както се изпуска слънчева енергия,

което води слънцето до прага на стабилността.

Узнах го миг преди атаката.

3а Сет бе късно.

И този удар ненасочван към планета,

унищожи света.

Избягах, сам пренасяйки се в място,

отдалечено на години път със светлината.

Тайфон направи опит да избяга

в пространствата под своя дом.