Денят на възраждането
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Холодович
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на възраждането». Краткое содержание книги:
Романът „Денят на възраждането“ е доказателство как един талантлив писател фантаст, какъвто е Сакьо Комацу (род. 1931 г.), чрез силата на своето въображение и прогностичната си интуиция може не само умело да изгради завладяващо и динамично повествование, но и да внуши, че не бива да се допуска една нелепа случайност да предизвика гибелта на човечеството.
Здравенякът се усмихна и му подаде чашата.
— Наздраве!
— По дяволите!
Двамата пиха. Здравенякът кихна и от устата му се разхвърчаха пръски.
— Заразил си се в Близкия изток — засмя се гостът.
— В Армения… — здравенякът докосна лицето си с ръка. — Как беше във Виетнам?
— Грип няма — конската физиономия свъси вежди. — Но във всеки случай превратът не успя. Главният беше бесен. Боса го смениха, а аз от идния месец съм в Африка.
Обитателят на апартамента наведе глава.
— Аз също не успях да получа премия.
— Говорят, че в Турция сте си съперничели с ония типове от Министерството на отбраната?
— Те първи започнаха — макар вече да се бе зачервил, здравенякът продължаваше да отпива. — Отделът на ЦРУ за Близкия изток беше пренебрегнат. Те там положиха повече усилия за свалянето на правителството в ОАР, отколкото за сделката…
— Сделка ли?
— Даа, по искане на шефовете от армията онези от Разузнавателното управление на отбраната опитаха да се свържат с групата на промишления шпионаж — интересуваха се дали ще могат да получат…
— Какво да получат? — Мъжът с конската физиономия си наля малко сода и повечко бърбън. — Едва ли ще е информация за ядрените ракети? Сега, във века на всеобщото разоръжаване, премахването на ядреното оръжие…
— Бил… — здравенякът, чиито очи бяха зачервени още преди да почне да пие, вдигна глава. — Ти мислиш ли, че действително е възможно такова всеобщо разоръжаване?
— Президентът е със сериозни намерения — онзи с конската физиономия присви очи. — Разоръжаване! Ами военните, дето ще ги уволнят, ами големите фирми — какво смятат да правят? Ами ние?…
— Не, такова нещо е невъзможно! — Мъжът удари с юмрук коляното си. — Президентът е червен. Хванал се е на въдицата на руснаците.
— Затваряй си устата, Брет!
— Казвам, че няма да стане! И преди се е случвало. Имаше един президент, който бълнуваше подобни неща. Обаче не можа да ги осъществи.
— Това, ти…
— И главният е против, и Министерството на отбраната, и Държавният департамент, сред тях има много хора, които са против. Така е и в Сената. Вицепрезидентът е бесен. Не е възможно, Бил. Ние няма да позволим. Например в Тексас…
— Брет! — Мъжът с конската физиономия, когото наричаха Бил, се намръщи. — Много дрънкаш, Брет!
— Е, добре… за какво говорехме?
— Какъв беше обектът на сделката?
— Аа, за това ли? — Брет се засмя. — Как мислиш, откъде беше открадната тайната?
— От Чехословакия?
— От Англия… — Брет отново се засмя. — Имам много приятели от МИ–6. Заедно сме работили. Бих искал сега да им видя физиономиите.
— А какво беше това?
— Чакай малко! Отначало разбрахме, че тия от Разузнавателното управление на армията подготвят нещо. Но не знаехме с каква цел. Обаче там пристигна един човек и започна да работи заедно с тях. Тогава си съставихме горе-долу представа.
— Кой беше той?
— Професор Майер — Брет намигна, — от института във Форт Детрик.
— Бактерии ли бяха?
— Да, от съветски източници прехванахме информация, че навярно във Военния вирусологичен институт във Великобритания са създали нещо ужасно. Обаче имаше причини да се погорещим малко с военните. Така или иначе, тези бактерии ли, вируси ли са откраднати от Форт Детрик.
— Аха!
— Аз го чух от един приятел от ФБР. Изглежда, в началото това са били някакви странни бактерии, които специалистите от Авиационния институт в Брукс открили в Космоса.
— А, ония ли, дето се размножавали в неограничено количество и било трудно да бъдат унищожени?
— Да, те са. Навярно във Форт Детрик са ги изследвали, но точно преди една година ги откраднали оттам. Положението е такова, че ако разберем къде са продадени, англичаните ще се успокоят.
Брет пак кихна.
— И тогава? — Бил си наля трета чаша бира.
— Преговорите вървяха успешно, или поне така ни се струваше. Но по едно време ония вдигнаха цената. Докато в Разузнавателното управление на армията се мотаеха, ония ни ги предложиха.
— За колко?
— 130 хиляди лири стерлинги…
— Попрекалили са! — Бил се намръщи. — Трудна работа. Ония са разбрали, че вие си съперничите с Министерството на отбраната, и са вдигнали цената.
— Естествено, ние питахме боса. Той рече „не се безпокойте, в Берлин ще ги изхитрим, преди да им ги дадем“.
— В брой ли приготвихте сумата?…
— Разбира се, ония не са Цицерон28, а компанийка, която трудно ще излъжеш.
— Цицерон… — Бил се засмя. — Това е стара история.
— Тогава в Разузнавателното управление решиха да сключат сделката в Истанбул. Ние пък чакахме в Анкара. Партньорите твърдяха, че вече взели стоката. В Англия още не беше се вдигнал шум. Изглеждаше, че всичко върви както трябва. Ние все пак следяхме тия от Разузнавателното управление, имахме намерение здравата да ги изиграем. Обаче…
28
Германски шпионин, който по време на Втората световна война е работил в посолството на Великобритания в Анкара. — Б. а.