Денят на възраждането
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Холодович
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на възраждането». Краткое содержание книги:
Романът „Денят на възраждането“ е доказателство как един талантлив писател фантаст, какъвто е Сакьо Комацу (род. 1931 г.), чрез силата на своето въображение и прогностичната си интуиция може не само умело да изгради завладяващо и динамично повествование, но и да внуши, че не бива да се допуска една нелепа случайност да предизвика гибелта на човечеството.
— Да, по-добре така…
— В строя на ВМС на Куба са влезли три нови атомни подводници. Две от тях са стари, съветски, но третата е нова и засега още не е ясно дали не е пък източноевропейско производство. Съществува дори предположение, че е английска. Щом снимките от въздушното разузнаване бъдат готови, ще можем да определим по-точно.
— Какво, английска ли! — недоволно промърмори подполковникът. — В Портсмът техни водолази шпионираха наша подводна лодка!
— Това е стара история — засмя се служителят. — В Бразилия е разкрита тайна военна организация, чието ядро е съставено от бивши нацисти. Но, изглежда, не е нещо важно… След това Европа. Там май има изтичане на информация от тайните секретни операции на армиите от страните на Общия пазар. След като следващата седмица се направи анализ, ще се проведе вътрешно съвещание. В Африка след атентата са се зародили вълнения на източния бряг. Подробностите са в този документ. В Средния изток освен манифеста на Сирия друго важно няма. Според доклада от Анкара след проваляне на план БВ–8 операцията е прекратена временно…
— БВ–8? — подполковник Ф. присви очи. Погледна сурово изпод прошарените си руси вежди. — Това военен план ли е?
— Изглежда, сделката се е провалила — отговори служителят. — Казват, че посредниците не са се явили…
— Чакай малко — подполковникът се замисли. — Искам да науча подробностите за този провал. Нима тия от ЦРУ са взели инициативата в свои ръце? Не може да бъде!
— Такова нещо… — служителят сви рамене. — Не, аз не знам.
— БВ–8… — подполковникът захапа мустака си. — По този въпрос и аз имам отношение. Друго?
— Няма.
— Добре тогава.
След като подписа документите и изчака секретаря си да излезе, подполковникът взе телефона.
— Свържете ме със Стентън — рече той.
Тутакси в слушалката се чу глас.
— Стентън? Аз съм. Сега изслушах доклада. БВ–8 се е провалил, така ли? Бих искал да науча подробностите. Навярно знаеш. Тогава и аз говорих на съвещанието. Именно аз препоръчах професор Майер от Научноизследователския институт към Сухопътните сили. С Майер сме близки.
Подполковник Ф. чу как в слушалката отсреща прокънтя силна кашлица.
— Стентън — подполковникът се намръщи. — Ти също ли си болен от този проклет грип? Защо не си се ваксинирал… Или ваксината не действува? По дяволите! Е, тогава добре, не идвай тук, не разнасяй и при мен вирусите. След това ще изготвиш подробен доклад. И добре го дезинфекцирай!
На вратата се почука и в стаята влезе младата машинописка.
— Подполковник, за следобедното съвещание… — тя не успя да довърши и силно кихна.
Подполковникът се хвана за ръба на бюрото и втренчи злобен поглед в рижата красавица, която бе с компрес на гърлото, влажни очи и зачервени от високата температура бузи.
— Млъкни! — кресна той. — Застани ей там, обърни се и тогава говори! Гледай да не издишваш силно в тази стая!
— Но, подполковник, документите… — каза тя с гъгнив глас и с мъка потисна кашлицата си. После се обърна и избърса носа си с розова кърпичка. Сетне момичето отново извърна към подполковника лицето си — с червен нос и сълзящи очи.
— Имаш ли температура? — кисело попита подполковникът. — Връщай се вкъщи, направи си синапена баня на краката и си легни. Нали така ще е по-добре? Именно за отбраната на страната…
— Но, подполковник, болните от грип са много — машинописката кихна. — Аз… не трябваше да идвам… този грип е много опасен… лошо ми е, трябваше да си взема отпуск, но…
— Е, добре, мис Конъли — подполковникът смекчи малко гласа си. — Оставете документите и си вървете! Както е тръгнало, този грип скоро ще се превърне в заплаха и за Министерството на отбраната, и за изпълнението на дълга по отношение на отбраната на страната.
Щом машинописката затвори вратата, подполковникът изведнъж притисна носа си с палеца на дясната ръка и застина така. После боязливо дръпна палеца си и тутакси силно кихна. Подполковник Ф. неволно се прекръсти и гръмко изруга.
Ню Йорк, 55 улица, хотел „Сейнт Режис“
На вратата на един от луксозните апартаменти в хотел „Сейнт Режис“ се почука. Показа се здрав, набит мъж и покани вътре госта — човек с конска физиономия и глуповато изражение на лицето.
— Кога е тръгването? — попита човекът с конската физиономия, хвърляйки шапката си на канапето.
— В девет часа.
— Има още два часа.
— Събличай се — здравенякът се приближи до масата, където бяха сложени бутилки, и рече: — Пийни си. Тук няма подслушвателни устройства.
— Може ли някой да гарантира такова нещо? Момчетата, които поставиха подслушвателните устройства в стаите на съветското посолство във Варшава…