Денят на възраждането
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Холодович
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на възраждането». Краткое содержание книги:
Романът „Денят на възраждането“ е доказателство как един талантлив писател фантаст, какъвто е Сакьо Комацу (род. 1931 г.), чрез силата на своето въображение и прогностичната си интуиция може не само умело да изгради завладяващо и динамично повествование, но и да внуши, че не бива да се допуска една нелепа случайност да предизвика гибелта на човечеството.
— Провалиха ли се нещата?
— Партньорите в сделката изведнъж заявиха, че се отказват. Помислихме, че разузнаването има пръст в тая работа, но не беше така. В края на краищата нещата се потулиха.
— Да не би комунистите да са им предложили по-добра цена?
— Не бяха от тези, дето ще тръгнат с червените. Първо, защото ще подронят авторитета на професията, освен това…
— Какво?
— След като са били заставени да чакат напразно, някои се стремят вече само към парите. Но тези не бяха от отчаяните. Пък ако са го продали на руснаците, нямаше да ни правят предложение.
— Да, така е.
— Два-три дни след това Карлски от Военния вирусологичен институт в Брайтън, Великобритания, се самоуби. Може би се е случило нещо и аз предполагам, че макар и да са го откраднали, е станал някакъв провал…
Този път кихна Бил с конската физиономия.
— Хей, да не съм се заразил?! — засмя се гръмко той. — Да не би бацилите на „тибетския“ грип, който сега е на мода, да са онези, откраднатите, а?
— Едва ли… — Брет също се засмя. — Едва ли грипът има такава сила, че да се използува за бактериологична война. Ако все пак решат да го използуват, ще раздадат на войниците по бутилка с нещо загряващо, и готово.
И двамата се засмяха в един глас.
— И заради това не получихте премиални? И сега вместо отпуск те чака операция срещу Куба. — Бил се почеса по врата и разтърка зачервеното си лице.
— Мога да отида в Маями. Зле ли ще е?
— Отсега нататък там ще са само горещини — Бил с недоволна физиономия разхлаби вратовръзката си.
— А ти къде отиваш?
— В Канада, Пъгуош…
— На странно място отиваш.
— Учените по целия свят, дето са ги купили левите, се събират там на конференция. Прекратете войната, дайте гласност за тайните оръжия за масово поразяване… нима не си чувал за Пъгуошката конференция. Учредена е през 1957 година по призива на Бертран Ръсел и Айнщайн. Сега ще се състои двадесетата поредна конференция.
— Този Ръсел не е ли бащата на Олдърмастънските походи29 — кимна Брет. — Ще следиш тези, „розовите“30, от Пъгуош?
— Само ще ги поизучим малко. Може би ще настъпи разкол и сред тях… Старият номер…
— Те издават най-секретните тайни за отбраната на страната — Брет затвори очи и задиша тежко. — Да се следят учените… Само че този път дали ще мине номерът?
— Ще им покажем — рече Бил. — Ей, какво ти става? Висока температура ли имаш?
— Изглежда, пийнах повече, отколкото трябваше — Брет стана, поклащайки се леко. — Ще отида да си по-разхладя главата.
Брет се запъти към банята, разположена срещу спалнята, а Бил се замисли дали да пийне още малко, или да спре дотук. В банята заплющя душът. Бил усети, че носът го смъди. Това не е шега! Дали наистина се е заразил?
Изведнъж от банята се разнесе някакъв шум.
— Ей, Брет, какво става? — извика Бил с пиянски глас. — Падна ли?
Отговор нямаше. Само водата продължаваше да шурти. Бил неволно вдигна глава. Стори му се, че чува, стон. Скочи и тръгна към банята.
— Брет — заблъска по заключената отвътре врата. — Брет, какво се случи? Брет…
Шум от течаща вода… Бил наостри уши. Освен шуртенето на водата от душа, шум се чуваше и във водоотводната тръба. Бил отстъпи малко, а после блъсна вратата с все сила. Тя не се поддаде. Тогава Бил извади портфейла си, измъкна от него целулоидна пластинка, пъхна я в процепа, ключалката щракна и вратата се отвори. Първото, което видя, бе едрото тяло на Брет, паднал по долни дрехи във ваната.
Без да спира душа, Бил хвана Брет за рамото, но той се свлече на пода. На лицето му бе застинала гримаса, зъбите бяха здраво стиснати. Пулсът не се усещаше. Бледен като платно, Бил се изправи и тогава забеляза, че неволно бе извадил пистолета си.
Мъртвият Брет беше откаран с линейка, а докато качваха тялото в колата, двама полицаи го придържаха изправено, за да създадат впечатление пред зяпачите от хотела, че е още жив Смъртта му беше причинена от внезапно спиране на сърдечната дейност.
— Беше ли болен от грип? — обърна се към Бил лекарят, който изготвяше медицинското заключение. — Днешният грип е много опасен. Изглежда, засяга и сърцето. Ти също, ако боледуваш от грип и решиш да пийнеш и да се поразхладиш… — лекарят кихна.
— Не знам. Ако съм болен от грип, ще имам поне малко спокойствие — Бил също кихна.
29
Олдърмастън — град във Великобритания, близо до Лондон, център на атомната промишленост на страната. Преди 50-те години от този град започват т.нар. Олдърмастънски походи на английските борци за мир. — Б.пр.
30
По времето на президента Кенеди по отношение на група прогресивни учени от Харвард започва да се употребява терминът „розови“ — в смисъл „червени, но не дотам“. — Б. а.