Денят на възраждането

Вирусът! Най-малкият жив организъм в този свят Една изключителна загадка, която е на границата между живата и неживата материя. Най-малките вируси са 21 милимикрона в диаметър, което е равно на 1/50 000 от милиметъра, а вирусът на тютюневата мозайка е с диаметър 15 милимикрона. И вътре в дупчица с диаметър 20 ангстрьома25 се съдържа рибонуклеинова киселина, в която са скрити механизмите на живота и наследствеността. От момента, когато Льофлер и Фрош26 доказаха съществуването на вирусите, вече близо век много учени се занимават с тяхното изследване. През 50-те и 60-те години появата на електронните микроскопи с разделителна способност над 5 ангстрьома, новите открития в областта на култивирането на микроорганизмите, кооперирането в различните отрасли на науката като биохимията, молекулярната биология, молекулярната генетика, изследванията на рака, използуването на компютри и изследванията в международен мащаб позволиха на вирусологията да извърши качествено нов скок.

Въпреки че отдавна се очакваше да се открият лекарствени средства против вирусните заболявания с широк спектър на действие — подобни на антибиотиците, които обаче са ефикасни единствено срещу бактериите, — досега официално бе съобщено само за две от тях (без да се брои създаденият през 1962 година от Кауфман 5-йодо–2-диоксилизин, влияещ само върху вируса на херпеса), като клиничното им действие още не беше потвърдено.

Клиничното приложение на веществото, намесващо се в процеса на развитие на вируса — интерферона, се намираше още в процес на експериментални изследвания. И тъй в борбата срещу вирусните заболявания не оставаше нищо друго, освен да се търси ваксина, създадена чрез разделянето и култивирането на болестотворните вируси — метод, известен още от времето на Дженер27. Обаче при вирусите, от които днес са известни над 400 вида, а навярно съществуват и множество неоткрити, в рамките на един и същи вид лесно се появяват разновидности и е напълно възможно внезапно да се зародят мутации с непредсказуем характер на действие.

Случи се дори нещо повече. Разкриването на сянката на този загадъчен вирус, както и определянето на границите на неговото болестотворно действие значително се забавиха.

Не оставаше друго, освен да се твърди, че е трагична случайност. Ала колко такива „трагични случайности“ могат да се струпат наведнъж?

Тъй наречените „сериозни инциденти“ също са резултат от струпването на трагични случайности. Тогава различните устройства за безопасност едно след друго излизат от строя и в даден момент се стига и до инцидент. Да вземем например аварията в атомната електростанция в Канада през 1952 година, която е първото в историята произшествие с ядрено устройство. Или скъсването на една язовирна стена във Франция. Но защо да търсим примери толкова далече — припомнете си случая с голямата влакова катастрофа в Япония, който е още пресен в паметта ни.