Денят на възраждането
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Холодович
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на възраждането». Краткое содержание книги:
Романът „Денят на възраждането“ е доказателство как един талантлив писател фантаст, какъвто е Сакьо Комацу (род. 1931 г.), чрез силата на своето въображение и прогностичната си интуиция може не само умело да изгради завладяващо и динамично повествование, но и да внуши, че не бива да се допуска една нелепа случайност да предизвика гибелта на човечеството.
— Оо, Ед… — с топлота рече подполковникът. — Здрав ли си? Не боледуваш ли от онзи страшен грип?
— Какво има? Чичо… — Майер огледа стаята и се поправи — …господин подполковник…
— Не се безпокой, заместник-директорът ми обясни как се включва подслушвателното устройство.
Майер болезнено се усмихна:
— След случая от по-миналата година ние непрекъснато сме под наблюдение. Тези, които знаят или се досещат за това, си мълчат и все още са добре. Но онези, които не знаят, критикуват началството и роптаят срещу Министерството на отбраната, без да се досещат, че по този начин им се трупа „досие“.
— Това е неизбежно. Такива са задълженията на органите за безопасност. Аз сам го предложих.
Майер затвори очи:
— И за какво си дошъл?
— Във връзка с онзи случай, който завърши с провал — стисна зъби подполковникът. — Исках да чуя мнението ти. Дали не се налага да опитаме още веднъж?
— Защо трябва да питаш мене? — отвърна Майер, извръщайки се встрани. — Нима не каза сам, че това е информация от групата, занимаваща се с промишлен шпионаж?
— А тогава, когато те запитах дали трябва да се купува онзи болестотворен материал, нали ти сам ни го препоръча и каза, че ще участвуваш в операцията.
— Мислех, че ако нещо се обърка, ще стане много опасно. С такива материали трябва да се занимава специалист…
— Ти май си знаел, че този материал е подобрен вид на бактерии, откраднати по-миналата година от лабораторията.
— Не съм сигурен в това. Когато ти проверяваше информацията и предполагаше, че са откраднати от Съветите, само си мислех дали наистина е така — Майер разгорещено размаха ръце. — Макар и да нямах точни сведения, веднага разбрах, че този материал е откраднатият. Има същите особености…
— Да опитаме ли още веднъж, Ед — подполковникът захапа мустака си. — Това са страшни бактерии, които трябва да притежаваме в името на безопасността на Америка, нали? Ако трябва да ги имаме, ще го направим, съществуват начини…
— Спри, моля те! — извика Майер и удари по масата. — Ако влезеш във връзка с ония в Англия, непременно им кажи да спрат всякакви изследвания с това, веднага! Да изгорят всичко, нищичко да не изтича навън. Не, изобщо да прекратят тези ужасни изследвания.
— Успокой се, Ед!
— Но, чуй! Чичо, тия бактерии са страшно нещо, зъл дух. Те не са творение на земната природа — Майер пристъпи към масата. — Нали знаеш, от 1963 в продължение на четири години изкуствени спътници на Земята са събирали тези микроорганизми от Космоса, на височина от 300 до 500 километра.
— Знам — отвърна леко смутен подполковник Ф. — Преди няколко години чух, че в Авиационния медицински институт в Брукс се съхранявали някакви бактерии, които притежавали огромна размножителна способност.
— И след това в космическото пространство бяха открити и взети още шест вида подобни микроорганизми. Два от тях са бацилни спори. Тяхна обща черта е, че живеят в безвъздушното пространство при температура, равна на абсолютната нула и постоянни радиационни бури, а размножителната им сила в земна обстановка надминава представите на разума.
Тръпки побиха подполковник Ф. Това едва ли се дължеше само на високата температура. Стори му се, че във въздуха шават насам-натам невидими микроскопични вируси.
— Откраднатият материал РУ–308 е подобрена форма на един от тези космически микроорганизми. Но тук се крие още една наистина страшна тайна.
— Аз нищо не разбирам от вашите изследвания — прекъсна го подполковник Ф. Не искаше тук, от устата на племенника си, да научи за някакъв „секрет“, тъй като в тази непозната стая можеше да бъде скрито още някое подслушвателно устройство. Но Майер не спираше:
— Лекарите от нито една страна не знаят колко е страшно това, не знаят какво представляват тези бактерии. А пък и учените от този институт, като изключим хората от моята секция… Никой… Поради наложената секретност в цялата армия също никой не знае за микроорганизмите, взети от Космоса. И ние, при нашите изследвания, се занимавахме само с два вида. Правилно ли е това? Учените от целия свят не знаят нищо за микроорганизмите от тази група…
Подполковник Ф. неспокойно огледа стаята. Трябва по някакъв начин да го принуди да спре, достатъчно е това, което каза досега.
— Обаче — продължаваше да говори Майер, гледайки втренчено със зачервените си очи — истинският секрет на РУ–308 е не само в това, че вследствие на някои подобрения размножителната му способност се увеличава три пъти, а че се използува явление, неизвестно на никого от микробиолозите и генетиците. На пръв поглед РУ–308 е само вид коки, които са обикновени и безвредни, но на които не им действуват антибиотици. Фактически истинската болестотворна, ужасяваща същност на РУ–308 е прикрита.