Денят на възраждането
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Холодович
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на възраждането». Краткое содержание книги:
Романът „Денят на възраждането“ е доказателство как един талантлив писател фантаст, какъвто е Сакьо Комацу (род. 1931 г.), чрез силата на своето въображение и прогностичната си интуиция може не само умело да изгради завладяващо и динамично повествование, но и да внуши, че не бива да се допуска една нелепа случайност да предизвика гибелта на човечеството.
— Доказано ли е, че САЩ са използували такова нещо? — с хриплив глас попита пак Боб.
— Нямам причини просто ей така да критикувам твоята страна — отвърна професорът. — Виж какво, по време на Втората световна война бях в плен, избягах и станах маки24. Желаех да узная какво представлява войната. Мене са ме разпитвали в Гестапо. Имало е, естествено, разлика, но и ние разпитваме. И не само САЩ се готвят за бактериологична война. И СССР, и Великобритания също провеждат подготовка. И моята страна, Франция, също. И всякакви там незначителни страни в Южна Америка, в Източна Европа и в Близкия изток. И НАТО. Но само Япония по време на Втората световна война и САЩ по време на Корейската война действително са употребили бактериологично оръжие. Мисля, че и Франция е имала намерение да го използува по време на войната в Алжир. Изглежда, че на Източния фронт и нацистите са правили ограничени опити с бактериологично оръжие, но тъй като в Европа страните не са големи и е съществувала опасност заразата да обхване целия континент, те са предпочели отровните газове. Та нали и съюзните войски са пристъпили към употребата на отровни газове. Но във всеки случай днес няколко десетки процента от учените от целия свят пряко се занимават с разработка на оръжия за масово поразяване. В момента, когато ние се стремим да спасим света от епидемиите, други специалисти пък се занимават с проблема как би могло по-сигурно и по-бързо да се разпространяват страшните заболявания, как би могло да бъде унищожена епидемиологичната система на въображаемия противник. При това те получават много повече средства и разполагат с много по-съвършена апаратура, отколкото ние. Щом противникът притежава такова оръжие, трябва да го притежавам и аз. В такъв омагьосан кръг е и въпросът за ядреното оръжие. Затова в плана за триетапното пълно разоръжаване, предложен навремето от Хрушчов…
— Професоре… — мрачно рече Робърт. — Мислите ли, че днешният „тибетски“ грип също е резултат от подготовката на някоя страна за бактериологична война?
— Това вече е крайност — засмя се професор Дюбоа. — Едва ли някоя страна ще изследва грипа, за да го използува в бактериологична война. Но за да се твърди, че съществува възможност да се появи нов вид вирус, като този… не, почакай… почакай… — професор Дюбоа помисли малко. — Не че няма такава възможност… но… — професорът се засмя. — Мисля си, че едва ли… Първият грип…
Професорът се обърна към рязко отворената врата — младият човек вече бе излязъл.
Албер Дюбоа въздъхна дълбоко и започна да разлиства доклада, оставен от Робърт Маклистър.
Тази информация ще премине в ръцете на специалистите по статистика, ще се определи и характерът на днешната епидемия. Понятието „картина на пандемията“ представляваше новото мислене в епидемиологията, въведено от професора. Според него една епидемия носи не само характерните черти на причинителя, но и специфичните белези на дадено общество, като включва под определен показател съществуващата дотогава епидемиологична мрежа, общите познания за болестта, климатичните условия и други фактори. По такъв начин се определяше вида на самата епидемия и се изграждаха предположения. Също както при определяне на общата стратегия при война.
„Не… — помисли си мрачно професорът. — Този път може би действително ще бъде като война. Все пак е добре, че е само грип, ако беше нещо по-страшно, като например чума…“
Международната епидемиологична мрежа вече бе понесла силен удар. Този удар бе унищожителен за някои страни и безсилни да се справят с проблема, те оставяха нещата да се развиват без всякаква намеса.
Основаването на единна световна система за борба с епидемиите, която да притежава информационна мрежа и гъвкавост, позволяваща взаимен обмен на екипи от епидемиолози, в действителност все още бе само в проект. При създалото се сега опасно положение се предприеха бързи действия в тази насока, но всъщност учените по-скоро се страхуваха, че няма да успеят да спрат епидемията, и не бяха толкова подготвени за борба с нея.
24
По време на Втората световна война така са се наричали френските партизани. — Б.пр.