Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Настъпи дълга тишина, в която другите си разменяха тревожни погледи.
— Мислиш, че всички друиди са мъртви? — попита тихо Тей.
Бремен кимна и отвърна:
— Възможно е. Надявам се обаче да греша. Но при всички случаи, без значение дали са мъртви, или не, според първото видение трябва да намеря Ейлт Друин. Четирите видения, взети заедно, ясно указват, че медальонът е ключът към изковаването на оръжието, с което да бъде унищожен Брона. Меч, острие, притежаващо специална сила, магия, на която Господаря на Магията не може да устои.
— Каква магия? — попита внезапно Кинсън.
— Все още не зная. — Бремен се усмихна отново и поклати глава. — Не зная почти нищо освен факта, че е нужно оръжие, и ако може да се вярва на видението, това оръжие трябва да бъде меч.
— И че трябва да намериш онзи, който ще го държи — добави Тей. — Мъжът, чието лице не си видял.
— Но последното видение, мрачният образ на Адския рог и момчето със странните очи — обади се разтревожена Марет.
— То ще чака, докато му дойде времето — прекъсна я внимателно Бремен. Очите му се спряха на лицето й. — Нещата следват своя ход, Марет. Не можем да ги пришпорваме. И не бива да се поддаваме на тревогата си за тях.
— Е, тогава какво искаш да направим? — настоя Тей.
Бремен се извърна към него и каза:
— Трябва да се разделим, Тей. Искам ти да се върнеш при елфите и да помолиш Куртан Балиндарох да организира експедиция за търсенето на Черния камък. По някакъв начин той е изключително важен за намерението ни да унищожим Брона. Виденията го показаха недвусмислено. Черните ловци вече го търсят. Не бива да им позволим да го намерят. Трябва да убедим краля на елфите да ни сътрудничи. Във виденията имаше подробности, които ще ни помогнат. Ще се възползваме от това, което ни бе разкрито, и ще открием Камъка преди Господаря на Магията. — Той се обърна към Риска. — Ти трябва да отидеш при Рейбър и джуджетата в Кълхейвън. Армията на Господаря на Магията настъпва на изток и предполагам, че следващият им удар ще бъде там. Джуджетата трябва да се подготвят за отпор и да удържат, докато им бъде изпратена помощ. Трябва да използваш специалните си умения, за да се увериш, че ще го направят. Тей ще говори с Балиндарох да призове елфите да обединят силите си с тези на джуджетата. Ако го сторят, ще се окажат равностоен противник на тролската армия, на която Брона разчита. Бремен замълча и после продължи:
— Но най-важното е да спечелим време, за да изковем оръжието, което ще унищожи Брона. Кинсън, Марет, аз ще се върна в Паранор, за да разбера дали видението за разрушаването му се е сбъднало. Ще се опитам да взема Ейлт Друин.
— Ако Атабаска все още е жив, никога няма да ти го даде — обяви Риска. — Знаеш това.
— Възможно е — отвърна кротко Бремен. — Но във всеки случай, трябва да разбера как да се изкове мечът, който видях, каква магия трябва да притежава и с каква сила трябва да бъде наситен. Налага се да разбера как да го направим неразрушим. А след това да намеря онзи, който ще го носи.
— Струва ми се, че ще трябва да вършиш чудеса — отбеляза иронично Тей Трифънйъд.
— Всички ще трябва да ги вършим — отвърна меко Бремен.
Те се спогледаха в сумрака, някакво негласно разбирателство витаеше помежду им. Извън убежището им дъждът се сипеше неспирно по голите скали. Беше късна утрин и светлината започна да се посребрява, щом слънцето си запроправя път през пелената на буреносните облаци.
— Ако друидите от Паранор са мъртви, тогава оставаме единствено ние — рече Тей. — Само ние петимата.
Бремен кимна.
— Тогава петима ще трябва да са достатъчно. — Той се изправи, взирайки се в сумрака навън. — По-добре да започваме.
ШЕСТА ГЛАВА
Същата нощ, на северозапад от мястото, където Бремен се бе изправил пред сянката на Галафил дълбоко в скалното лоно на Драконовия зъб, Сирид Лок инспектираше стражата на Паранор. Някъде към полунощ той прекоси открития двор по южните парапети и за миг вниманието му бе привлечено от внезапен проблясък далеч в небето. Той поспря, вгледа се и се вслуша в тишината. По целия хоризонт се бяха струпали облаци, закривайки луната и звездите и обгръщайки света в мрак. Проблясъкът се появи още веднъж, разчупвайки за секунда нощта, после изчезна, сякаш никога не бе съществувал. Последва гръмотевица, която разкъса тишината, дълбок, протяжен тътен, който отекна във върховете на планините. Бурята се зараждаше на юг от Паранор, но въздухът миришеше на дъжд, а тишината бе плътна и тягостна.