Истината

Господин Шиш запали цигара и издуха димна струйка в още влажния въздух на избата.

— Слушай, тук май стигнахме до затруднения с общуването — отбеляза той. — Не те караме да научиш наизуст цяла книга или нещо подобно. Само трябва да изгледаш господин Лале, дето стои пред теб. Толкова ли е трудно? Безброй хора го правят без никакво специално обучение.

— Аз май… с-си з-загубих шишето — сподели Чарли.

Кракът му неволно подритна една от няколкото празни бутилки на пода.

— Господин Лале изобщо не е страшен — допълни господин Шиш.

Призна на ум, че изкривява нахално настоящите факти. Партньорът му си бе купил сериозна доза от вещество, за което продавачът се кълнеше, че е „дяволски прах“. Господин Шиш обаче откри подозрителна прилика със стрит меден сулфат. Явно прахът реагираше така с химикалите в „скалотръса“, който господин Лале изсмърка вместо следобедна закуска, че придаде на единия му синус електрически заряд. Дясното му око се въртеше бавно, а от космите в носа му изскачаха искри.

— Погледни, де — подкани господин Шиш. — Страшен ли ти се вижда? Помни, че ти си лорд Ветинари. Схвана ли? Няма да търпиш глупости от някакъв си пазач. Ако ти се репчи, ти само ще го изгледаш.

— Ей тъй — даде пример господин Лале, а половината му лице ту просветваше, ту потъмняваше.

Чарли се отдръпна.

— Е, не точно така — призна господин Шиш. — Но горе-долу това е.

— Не искам повече да го правя! — изхленчи Чарли.

— Десет хиляди долара — напомни господин Шиш. — Много пари.

— Чувал съм за този Ветинари — оплака се Чарли. — Ако нещо се обърка, ще ме хвърли в ямата със скорпионите!

Господин Шиш разпери ръце добродушно.

— Е, от мен да знаеш, че ямата със скорпионите не е толкова гадна, колкото разправят.

— Тя си е …ан пикник в сравнение с мен — избоботи господин Лале и носът му проблесна.

Очите на Чарли трескаво търсеха някакъв изход. За жалост го намираше в хитруването. Господин Шиш не можеше да понася гледката на хитруващия Чарли. Все едно наблюдаваше как куче се мъчи да свири на тромбон.

— Няма да го направя само за десет хиляди долара. Мисля си… че съм ви необходим…

Остави изречението недовършено, а господин Шиш си мислеше дали да не довърши самия Чарли.

— Нали уж се разбрахме? — напомни меко.

— Да, ама сигурно сте измъкнали куп пари досега от тая история — заинати се Чарли.

— Господин Лале, ти какво ще кажеш?

Партньорът отвори уста да изрази мнението си, но кихна. Мъничка светкавица се заземи в оковите на Чарли.

— Може би ще ти увеличим хонорара на петнадесет хиляди — предложи господин Шиш. — И то за сметка на нашия дял, не забравяй.

— Е, щом е тъй… — проточи Чарли.

Опъваше веригата докрай, за да стои по-далеч от господин Лале, чиято суха коса стърчеше около главата му.

— Ще искаме обаче да положиш повече усилия, ясно? — натърти господин Шиш. — Още сега. Само трябва да кажеш… Я да чуя помниш ли какво трябва да кажеш?