Истината

— О, богове, не!

— Е, аз обаче ти приготвих чудничка историйка — навъси се джуджето. — Чух, че в Гилдията на гравьорите вече подготвят своя преса. И разполагат с парици в излишък. Стигне ли се до надпревара в печатането, могат да ни натикат в миша дупка.

— Наистина ли могат?

— И още как! Отдавна са се научили да работят с печатарски преси. Изобщо не е трудно да си направиш наборни букви, щом имаш подръка толкова гравьори. Добра работа ще свършат. Да си призная, хич не очаквах да се намесят в бизнеса толкова скоро.

— Смаян съм!

— Няма от какво. По-младите в гилдията отдавна се заглеждат в книгите от Омния и Ахатовата империя. Както излиза, са чакали сгоден случай. Чух, че снощи в гилдията имали извънредно събрание. Сменили някой и друг от тузовете.

— Това си е струвало да се види.

— Та ако ще продължаваш с вестника… — подхвана джуджето.

— Не искам толкова пари! — изскимтя Уилям. — С парите идват и всякакви проблеми!

— Можем да продаваме „Вестника“ още по-евтино — предложи Захариса, но го изгледа накриво.

— Така само ще спечелим повече пари — мрачно промърмори Уилям.

— Можем… ами можем да даваме на уличните продавачи по-голяма отстъпка — сети се тя.

— Да не стане беля — сепна се Гунила. — Ще прекалят с терпентина.

— Поне нека се погрижим да получават добра закуска — не мирясваше Захариса. — Голям казан варено и в него да има месо с установен произход.

— Но аз дори не съм сигурен, че има достатъчно новини, за да запълним…

Уилям млъкна. Не беше така, нали? Щом е във вестника, значи е новина. А щом е новина, значи попада във вестника. И е истина.

Спомни си разговорите около масата на закуска. „Няма да им позволят да го напишат във вестника, ако не е вярно, прав ли съм?“

Уилям не беше запален по политиката. Но установи, че напряга неизползвани досега духовни мускули, когато се замисли за „онези“, които „не позволяват“. Защото тази мисъл будеше у него някои спомени.

— Защо не наемем още хора да ни помагат в събирането на новини? — не секваха предложенията на Захариса. — Ами новините от други краища на света? Псевдополис и Куирм, да речем? Стига и да поговорим с хората, които пристигат с дилижансите…

— На джуджетата ще им хареса да научават какво става в Юбервалд и Меден рудник — приглади брадата си Добровръх.

— Дилижансът пътува почти седмица оттам! — възрази Уилям.

— Е, и? Пак са си новини.

— Не бихме ли могли да използваме сигналните кули? — плахо се обади Захариса.

— Семафорите ли?! Да не сте полудяла?! — избухна Уилям. — Страшно е скъпо!

— Какво от това? Нали се тревожехте, че имаме прекалено много пари!

За миг ги освети някакво сияние. Уилям се обърна.

Едно… нещо се бе появило на вратата. Имаше триножник. Също и чифт кльощави крака в черни крачоли зад него, а отгоре му — голяма черна кутия. Ръка в черен ръкав се подаваше иззад кутията и държеше малка поставка, от която се виеше дим.