Истината
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #25
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Истината». Краткое содержание книги:
— Вградена е ситуационна помощна програма. Достатъчно е да… да отворите капака.
За ужас на магьосника в ръката на клиента мигновено се появи тънко ножче и върхът му освободи кукичката.
Капакът отскочи. Едно зелено духче изскочи.
— Зън-зън-з…
То се смръзна. Дори същество, състоящо се от биотавмични частици, се разколебава от опрян до гърлото му нож.
— Какво е това, по дяволите? — разсърди се господин Шиш. — Казах, че искам нещо, което слуша!
— Слуша, слуша, и още как! — припряно увери магьосникът. — Но може и да приказва разни неща!
— Какви? Зън-зън ли?
Духчето се прокашля изнервено и започна:
— Браво на вас! Мъдро се сдобихте с Дезорганизатор Мк II, най-новата дума на биотавматургичното конструиране, с голям набор от полезни свойства и абсолютно никаква прилика с Мк I, който вероятно сте повредили съвсем случайно, скачайки отгоре му! — После то добави вихрено: — Това устройство се продава без никакви гаранции по отношение на надеждност, точност, съществуване или други характеристики, както и за пригодност за каквато и да било функция. „Биоалхимични продукти“ изрично не дава никакви гаранции, обещания или надежди за това; че устройството е подходящо за каквато и да било цел, както и не поема никаква отговорност към вас или което и да било друго лице, душа или божество за вреди или загуби, претърпени поради това устройство или поради опитите да го унищожите чрез блъскане в стената или налагане с ковашки чук. Освен това заявяваме, че вие сте потвърдили съгласието си с условията на този договор или на всякакъв друг договор, с който можем да го заменим по всяко време, като сте се доближили в радиус от десет километра до продукта или като сте го наблюдавали с мощен телескоп. Защото сте един лековерен идиот, който радостно се примирява с нагли и едностранчиво изгодни условия при покупката на скъп боклук, каквито бихте сметнали за непоносими дори върху кесия с кучешки бисквитки. Употребата на продукта е изцяло за ваша сметка и на ваш риск.
Духчето си пое дъх с пълни гърди.
— Може ли вече да ви запозная с останалите си разнообразни, интересни и забавни звуци, Въведете Името Си Тук?
Господин Шиш и господин Лале се спогледаха.
— Я да те чуем.
— Например мога да пея „Тра-ла-ла!“.
— Не.
— Бодър тръбен зов?
— Не.
— „Бам!“?
— Не.
— Възможно е да ми дадете инструкции за весели и остроумни реплики, когато изпълнявам различни действия.
— Това пък защо?
— Ами… На някои хора им харесва, когато казваме: „Пак ще ме завариш вътре при следващото отваряне на капака“ или нещо подобно…
— Ти защо вдигаш шум? — не проумя господин Шиш.
— Хората обичат шума.
— Ние не го обичаме — възрази господин Шиш.
— Ние направо мразим …ания шум — уточни господин Лале.
— Браво на вас! Мога да мълча безкрай — предложи духчето, но самоубийствената програма го подтикна да продължи: — Бихте ли желали промяна на основните цветове?
— К’во?
— В какъв цвят ме предпочитате?
Едното дълго ухо на духчето бавно поаленя, а носът му придоби смущаващ оттенък на синьото.
— Не искаме никакви цветове — уведоми го господин Шиш. — Нито шумове. Нито шегички. Искаме само да правиш каквото ти заповядаме.
— А не бихте ли отделили минутка, за да попълните регистрационната си карта? — отчаяно се примоли духчето и я размаха.
Ножчето, метнато с бързината на кобра, отнесе картончето от ръката му и го закова на тезгяха.
— Или ще отложите попълването до…
— Твоят човек тук… — промърмори господин Шиш. — Къде се дяна?
Господин Лале се пресегна зад тезгяха и измъкна магьосника.
— Твоят човек тук разправя, че си от ония духчета, които повтарят всичко чуто — натърти господин Шиш.
— Да, Въведете Името Си Тук, господине.
— И нищо ли не си измисляш?
— Не могат — изпъшка магьосникът. — Нямат никакво въображение.
— Значи ако някой го чуе да повтаря, ще знае, че то казва истината?
— Не може да има съмнение.
— Май точно това търсехме — сподели господин Шиш.
— Как смятате да платите? — дръзна да попита магьосникът.
Господин Шиш щракна с пръсти. Господин Лале се изпъчи, изопна рамене и сви юмруци като две торби с розови лешници.
— Преди да си приказваме за …аното плащане — подхвана той, — искам да го видя оня, дето е измислил …аната гаранция.
Мястото, което Уилям по принуда смяташе за своя нов офис, се бе променило видимо. Остатъците от пералнята, разчленените дървени кончета и другите боклуци ги нямаше, а посред преградената стаичка се мъдреха две опрени едно до друго бюра. Бяха възстари и очукани, а за да не се клатушкат, имаха нужда от — противно на всякакъв здрав разум — картончета, пъхнати и под четирите крачета.