Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
Въпреки изпитото вино капитанът на кирасирите съвсем не беше спокоен. Една от причините, за да пие толкова много, беше да удави спомена — все още измъчващ душата му — от обидата, която си мислеше, че е претърпял миналата нощ и която според него го беше изложила в очите на подчинените му. Да, той знаеше, че е така; яздейки нагоре начело на взвода, той мислеше само за Черния конник и за това, как да отмъсти на тази тайнствена личност.
Скарт отиваше на полски лагер и както му бяха казали, наблизо живеел Черния конник. Сега той се успокояваше с мисълта, че ако там бъде скучно, ще се позабавлява, докато измисли някакъв план, с който чувството му за мъст да се задоволи.
Ако в този момент погледът му можеше да проникне през зеленолистната завеса по хребета на Червения хълм, той би видял човека, когото искаше да засегне, възседнал онзи черен кон, от който идваше името му. Щеше да види, че той внезапно изскача от храстите и в галоп поема посоката, в която Скарт и кирасирите му отиваха — към парка Бълстрод, резиденцията на сър Мармадюк Уейд.
При все че Скарт не видя това, обедният му марш не мина без инцидент, достоен да се отбележи дори само за това, че беше необикновен, а той беше и от особено значение за капитана на кирасирите.
Пред една разрушена колиба в Джаретовите пущинаци той и взводът му спряха внезапно, защото чуха странен звук, идващ от развалината. Това беше стенание или по-скоро няколко степания, разнообразявани от време на време от остър писък.
Причината на този необикновен шум бе открита веднага щом влязоха в колибата — един мъж, съблечен по риза, със завързани ръце и крака лежеше на пода! Този полугол човек им съобщи, че току-що се събудил от кошмарен сън, който май че не бил никакъв сън, а действителност! Той им каза, че е куриер на краля, тръгнал за имението Бълстрод със съобщение за капитан Скарт; но писмото се загубило заедно с всичко, което носел по себе си, та дори и коня, който носел пък него!
След това подробно обяснение мъката на Скарт от загубата на кралското писмо се разпръсна от смеха, причинен от нещастието на куриера. След като даде кон на бедния човек и го изпрати обратно за там, откъдето бе дошъл, Скарт продължи пътя си и накара Джаретовите пущинаци да гръмнат от високия му и продължителен смях.
Глава XV. Черния конник!
Големият часовник върху кулата на господарската къща в Бълстрод удряше дванадесет. Игрите бяха в разгара си — и участвуващи, и зрители се веселяха до забрава.
Тук-таме се виждаха здрави дребни земевладелци, събрани накуп плътно един до друг — да не бъде подслушван разговорът им, — които разискваха някои от последните кралски декрети, и в повечето случаи с осъдителен тон.
Произволното изнудване, на което всички до един бяха жертва напоследък, деспотичното облагане с данъци, нечувано досега в Англия — корабен данък27 и данък върху правото да се търгува по море, — ги принуждаваха да взимат от държавата заеми, наречени със смешното име benevolence28; разквартируването на разюздани войници по домовете на хора, които с незначително действие или дума са обидили краля или някой от неговите сателити — ето това вълнуваше хората в момента.
Едновременно с тези неправди се разискваха и измамничествата и преследванията от страна на оня беззаконен институт — Върховния съд. Жестокият му фанатизъм съперничеше дори на инквизицията и на позорния Стар Чамбър, чиито жертви бяха с хиляди.
От десет години насам тези свирепи оръдия на деспотизма с пълен размах вършеха престъпната си дейност, но вместо да сломят духа на един храбър народ — каквато беше истинската им цел, — те само го подготвяха за по-упорита и успешна съпротива.
Съдебният процес срещу Хемпдън, любимеца на Бъкингамшайър, за смелия му отказ да плати произволния корабен данък срещна одобрението на всички честни хора, а съдиите, които го осъдиха, бяха заклеймени като несправедливи.
С гордост трябва да се каже, че този благороден дух бе изразен най-силно в графството Бъкс и никъде другаде. В ония дни думата свобода не бе така често и така настойчиво споменавана както там. Жалко, че сега не е така!
Вярно, тя се произнасяше още шепнешком, тихо, но искрено — като гръмотевица, долитаща от далечните хоризонти, — едва доловима, но готова всеки миг да разискри червените си светкавици върху небосклона на деспотизма.
Подобен шепот се чуваше и в парка на сър Мармадюк Уейд. Всред радостната тълпа и сцените на истинско веселие можеха да се доловят думи и знаци от голямо значение.
27
Корабен данък — средновековен произволен данък, с който английските крале облагали поданиците си. Получените суми били използувани за английския флот. Б. пр.
28
Benevolence (лат.) — заеми, които кралят отпущал на поданиците си, за да могат да плащат своите данъци. Кралят смятал тези заеми за акт на щедрост. Б. пр.