Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
Би могло да се попита защо тези свободолюбиви чувства не се изразяваха по-открито. Това лесно може да се обясни. Ако между тълпата, събрана да отпразнува рождения ден, имаше врагове на двореца и на краля, тук имаше и хора, които не бяха благосклонни към правата на народа. Сред мнозинството, изпълнило стария лагер, се срещаха много шпиони и доносници със зорки очи и уши, готови да доловят всяка дума, в която има оттенък на предателство. Затова всеки се страхуваше да не стане жертва на доносничество, да не застане пред ужасния Върховен съд.
Нищо чудно, че хората изразяваха чувствата си предпазливо.
Между присъствуващите благородници също се забелязваше подобно разногласие по политическите въпроси — дори и между членовете на едно семейство! Но подобни разговори старателно се отбягваха като неподходящи за случая; човек, който повърхностно наблюдаваше лицата на хубавите дами и усмихнатите кавалери, сбрани на весели групи, не би подозрял съществуването на каквото и да е чувство на нелоялност към кралската власт.
Само едно лице правеше изключение от доволния вид на всички — само една личност в тази весела тълпа още не бе изпитала никаква радост от забавленията. Това беше Мериън Уейд.
Тя, която с усмивката си предизвикваше радост, щом се появяваше някъде, беше нещастна.
Душата й бе изпълнена с болезнено безпокойство. В това множество липсваше човекът, чието присъствие би я успокоило.
Откакто Мериън Уейд влезе в стария лагер, очите й блуждаеха над главите на събралите се зрители, над рова и към вратите на парка, през които все още се точеха закъснели гости.
Личеше, че търси нещо, което не може да открие, защото погледът й, след като обиколеше, все тъй с неприкрито разочарование се спираше на обкръжаващите я лица. Когато стана ясно, че и последният гост е пристигнал, по лицето й се изписа истинска мъка.
Ако мислите й бяха изказани гласно, те щяха да обяснят недоволството, изразено на лицето й.
„Не идва, не иска да дойде! Нищо ли не значеха погледите му? Бях луда, че постъпих така. Какво ще си помисли той за мене? Какво би могъл да си помисли? Вдигна ръкавицата ми — може би само от любопитство или от каприз, за да я захвърли след това с презрение?! Сега знам, че не иска да дойде, иначе щеше да е тук. Уолтър обеща да ми го представи — на мене, на мене! О! В това няма нищо съблазнително. Та той знае, че може и сам да ми се представи. Не го ли подканих? О! Какво унижение!“
Въпреки мъчителните мисли дамата се стараеше да изглежда весела. Но старанието й беше безуспешно. Някои от околните не пропуснаха да забележат нейното бледо чело и блуждаещ поглед. Това бяха дами, завиждащи на хубостта й, и кавалери, които само за една усмивка върху хубавите й устни бяха готови мигновено да пожертвуват получените любовни къдрици и да свалят от шапките си разните любовни спомени, които така лицемерно се бяха клели да носят.
Имаше само една, която можеше да предположи коя е причината, и то само да предположи. Единствено братовчедка й подозираше, че сърцето на Мериън блуждае както и очите и. Но ако това станеше известно на ония, които я заобикаляха, те биха се изненадали, дори учудили. Мериън Уейд бе вече разцъфнала жена; и то отпреди година. Много мъже я бяха ухажвали, някои дори я обожаваха. Богатства и титли, младост и мъжественост, земи и лордства бяха слагани в краката й и всичко беше отхвърляно — не с горделивата показност на тържествуваща красавица, а със спокойното достойнство на истинска жена, която би се омъжила само ако бъде спечелена. Много претенденти за ръката й разпространяваха слуха, че са я покорили. Неведнъж се разправяха подобни измислици, но хората не вярваха. Това би било голям подвиг за всеки мъж, които го постигне — твърде голям, за да остане скрит.
И все пак подвигът бе извършен, макар хората да не знаеха. Досещаше се само тази, която имаше много по-голяма възможност от другите да я наблюдава отблизо. Братовчедка й Лора Лъвлейс неведнъж се бе изненадвала от тези съзнателно търсени самотни разходки, при които нейната компания бе отказвана. Тя бе забелязала също смущението л тревогата на. Мериън, когато сър Мармадюк й нареди да ги прекъсне. Освен загубената ръкавица и разкървавената китка имаше и друго: неспокоен нощен сън и замечтаност през деня. Можеше ли Лора да не забележи тия толкова очебийни признаци?
Лора също бе влюбена и ли познаваше. Нищо чудно тогава, че братовчедката й е в същото положение; нищо чудно да е уверена, че Мериън е подарила сърцето си, но кога и кому; тя все още не знаеше, както не знаеха и чуждите хора, намиращи се в стария лагер.
— Мериън! — каза тя, като се приближи до братовчедка си, и зашепна, за да не бъде чута. — Ти не си щастлива днес.