Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Просто се чудех.
- Казах ти. Предпочитам брюнетките.
- Госпожа Робинсън не е брюнетка.
- Сигурно тъкмо затова - отвърна той. - Завинаги ме е отвратила от блондинките.
- Майтапиш се.
- Да. Майтапя се - сопна се Крисчън.
Безизразно се зазяпах през прозореца. Навсякъде виждах брюнетки, обаче нито една от тях не беше Лийла.
Значи харесва само брюнетки. Защо ли? Дали извънредно ефектната, въпреки че беше стара, госпожа Робинсън наистина го беше отвратила от блондинките? Поклатих глава - този извратен Крисчън Грей!
- Разкажи ми за нея.
- Какво те интересува? - Гласът му се опитваше да ме предупреди да се откажа.
- Разкажи ми за деловите ви отношения.
Той видимо се отпусна, доволен, че ще говори за работа.
- Аз съм само финансов партньор. Бизнесът с козметични салони не ме интересува особено, обаче тя го направи успешен. Аз само инвестирах и й помогнах да започне.
- Защо?
- Дължах й го.
-О?
- Когато напуснах Харвард, тя ми даде назаем сто бона, за да започна бизнес.
„Мамка му... пък е и богата“.
- Защо напусна университета?
- Не беше за мен. Изкарах две години. За съжаление родителите ми не проявиха такова разбиране.
Намръщих се. Господин Грей и д-р Грейс Тревелиан да не са одобрили... Не си го представях.
- Явно не си сбъркал, че си напуснал. Какво следваше?
- Политология и икономика.
Хмм... логично.
- Значи тя е богата, а? - измърморих.
- Тя беше отегчена съпруга на старец, Анастейжа. Мъжът й беше богат - една от големите риби в търговията с дървен материал. - Ухили ми се хищно. - Не й даваше да работи. Нали разбираш, контролираше живота й. Някои мъже са такива.
- Стига бе! Няма мъж, който да иска да контролира живота на жена си! - Едва ли бях в състояние да придам повече сарказъм на отговора си.
Крисчън се ухили още по-широко.
- И тя ти даде назаем парите на мъжа си, така ли?
Той кимна и по устните му плъзна дяволита усмивчица.
- Ужасно.
- Той си получи своето - отвърна навъсено Крисчън, докато влизахме в подземния гараж на „Ескала“.
„О?“
-Как?
Крисчън поклати глава, сякаш пропъжда особено противен спомен, и паркира до джипа ауди „Куатро“.
- Хайде. Франко ще дойде скоро.
В асансьора Крисчън ме погледна и попита делово:
- Още ли ми се сърдиш?
- Много.
Той кимна.
- Добре. - И се загледа право пред себе си.
Тейлър ни чакаше във фоайето. Как винаги разбираше кога и къде? Взе куфара.
- Уелч обажда ли се? - попита Крисчън.
- Да, господине.
- И?
- Всичко е уредено.
- Чудесно. Как е дъщеря ти?
- Добре е, благодаря, господине.
- Радвам се. Чакаме един фризьор, ще дойде в един - Франко Делука.
- Госпожице Стийл. - Тейлър ми кимна.
- Здравей, Тейлър. Дъщеря ли имаш?
- Да, госпожице Стийл.
- Колко е голяма?
- На седем.
Крисчън ме погледна нетърпеливо.
- Живее при майка си - поясни Тейлър.
- О, разбирам.
Той се усмихна. Неочаквано. Тейлър да е баща? Последвах Крисчън в хола, заинтригувана от тази информация.
Огледах се. Не бях идвала тук, откакто си тръгнах.
- Гладна ли си?
Поклатих глава. Крисчън ме погледна и се отказа да спори.
- Трябва да се обадя по телефона. Настанявай се.
- Добре.
Той изчезна в кабинета си и ме остави да стоя в грамадната художествена галерия, която наричаше свой дом, и да се чудя какво да правя.
„Дрехи!“ Взех раницата си, качих се в спалнята си и проверих в дрешника. Беше пълен - всичко съвсем ново, с етикетите. Три дълги официални рокли, три до коленете и още три всекидневни. Сигурно струваха цяло състояние.
Погледнах етикета на една от дългите рокли: две хиляди деветстотин деветдесет и осем долара. „Мамка му!“ Свлякох се на пода.
Не че е в мой стил. Стиснах главата си с ръце и се опитах да осмисля последните няколко часа. Защо, о, защо се влюбих в човек, който си е направо побъркан - красив, адски секси, по-богат от Крез и луд, та дрънка?
Извадих блакберито от раницата и се обадих на майка.