Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Крисчън! - извиках. Хората ни зяпаха. Можеше ли да е по-унизително? - Пусни ме! Ще вървя сама! Ще вървя сама!
Той ме пусна и още преди да се е изправил, аз отпраших към квартирата си, без да му обръщам внимание. Бях кипнала от яд. Естествено, Крисчън ме настигна за секунди, но аз продължавах да го игнорирам. Какво да направя? Страшно бях ядосана, но дори не бях сигурна от какво - причините бяха толкова много.
Докато вървях към къщи, съставях наум списък:
1. За носенето през рамо — недопустимо за човек над шестгодишна възраст.
2. За завеждането ми в салона, на който е собственик заедно с бившата си любовница - как може да е толкова глупав?!
3. На същото място, където е водил своите подчинени - пак същата глупост.
4. Задето изобщо не съзнава, че идеята не е добра - а би трябвало да е интелигентен човек.
Т
5. Задето има луди бивши гаджета. Мога ли да го обвинявам за това? Толкова съм бясна, че мога, да.
6. Задето знае номера на банковата ми сметка - това вече си е живо преследване.
7. За купуването на СИП - той има повече пари, отколкото здрав разум.
8. Задето настоява да остана при него - заплахата от Лийла трябва да е по-сериозна, отколкото е смятал... вчера не спомена за такова нещо.
И тогава ме осени. Нещо се беше променило. Какво можеше да е? Спрях и Крисчън спря с мен.
- Какво е станало? - попитах настойчиво.
Той свъси вежди.
- Какво искаш да кажеш?
- С Лийла.
- Вече ти обясних.
- Не си. Има още нещо. Вчера не настояваше да дойда у вас. Какво е станало?
Той се размърда неловко.
- Крисчън! Кажи ми!
- Вчера е успяла да получи разрешение за носене на оръжие.
„Уф, мамка му“. Погледнах го, примигнах и усетих, че кръвта се оттича от лицето ми. Ами ако искаше да го убие? „Не!“
- Това означава, че може да си купи оръжие - успях да кажа.
- Ана. - Гласът му бе пълен със загриженост. Той сложи ръце на раменете ми и ме притегли към себе си. - Съмнявам се, че тя ще направи някоя глупост, обаче... просто не искам да поемам такъв риск с теб.
- Опасността не е за мен... Ами ти? - прошепнах.
Крисчън ми се намръщи, а аз го прегърнах и силно го притиснах към себе си, заровила лице в гърдите му. Той очевидно нямаше нищо против.
- Да вървим - тихо каза Крисчън и ме целуна по косата. И цялата ми ярост изчезна - но не беше забравена. Просто беше отстъпила пред опасността с него да се случи нещо лошо. Самата мисъл за това беше непоносима.
Набързо събрах малко багаж в едно куфарче и сложих лаптопа, блакберито, айпада и балона „Чарли Танго“ в раницата си.
- И ,Нарли Танго“ ли ще идва? - попита Крисчън.
Кимнах и той ми се усмихна снизходително.
- Итън се връща във вторник - казах аз.
- Итън? Кой Итън?
- Братът на Кейт. Ще отседне тук, докато си намери квартира в Сиатъл.
Крисчън ме гледаше безизразно, но забелязах нахлулия в очите му лед.
- Е, добре, че ще си при мен. Така той ще е по-нашироко.
- Не знам дали има ключове. Ще трябва да го чакам тук.
Той не каза нищо.
- Това е всичко - казах. - Готова съм.
Крисчън взе куфара ми и излязохме. Улових се, че се озъртам през рамо, докато заобикаляхме отзад към паркинга. Не знам дали ме беше обзела параноята, или някой наистина ме наблюдаваше. Крисчън отвори дясната врата на аудито и каза:
- Качвай се.
- Няма ли аз да карам?
- Не. Аз ще карам.
- Не одобряваш ли как шофирам? Само не ми казвай, че знаеш колко съм изкарала на писмения изпит... Не бих се изненадала, при твоята склонност към следене. - Може би знаеше, че едва съм издържала теста.
- Качвай се в колата, Анастейжа - гневно изсумтя той.
- Добре. - Припряно се вмъкнах в купето. ,Честно, успокой се, моля ти се“.
Може би и той изпитваше същото неспокойно усещане. Че ни наблюдава някакъв тъмен субект - е, светла брюнетка с кафяви очи, която има удивителна прилика с моя милост и, напълно въз-можно, носи огнестрелно оръжие.
Крисчън потегли.
- Всичките ти подчинени ли бяха брюнетки?
Той се намръщи.
- Да. - Гласът му прозвуча неуверено. Предположих, че си мисли: „Накъде клони с това?“