Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Ана, скъпа! Отдавна не сме се чували. Как си, мила?
-Ами...
- Какво има? Още ли не сте се сдобрили с Крисчън?
- Сложно е, мамо. Мисля, че е луд. Това е проблемът.
- Разкажи ми. Мъжете понякога просто не можеш ги разбра. Боб се чуди дали е трябвало да се пренасяме в Джорджия.
- Какво?!
- Да, говори за връщане във Вегас.
О, и другите си имаха проблеми. Не само аз.
Крисчън се появи на прага.
- Тук ли си? Помислих, че си избягала. - Облекчението му беше очевидно.
Вдигнах ръка, за да му покажа, че говоря по телефона.
- Извинявай, мамо, трябва да свършвам. Ще ти се обадя пак.
- Добре, мила. Обичам те!
- И аз те обичам, мамо.
Затворих и го погледнах. Той се намръщи.
- Защо се криеш тук?
- Не се крия. Отчаяна съм.
- Отчаяна?
- От всичко това, Крисчън. - Махнах към дрехите.
- Може ли да вляза?
- Дрешникът си е твой.
Той отново се намръщи, влезе и седна по турски срещу мен.
- Това са просто дрехи. Ако не ти харесват, ще ги върна.
- Труден си за издържане, знаеш ли?
Крисчън се почеса по брадичката... по наболата си брадичка. Сърбяха ме пръстите да го докосна.
- Знам. Мъча се - промълви.
- Много си мъчен.
- Вие също, госпожице Стийл.
- Защо го правиш?
Очите му се разшириха и предпазливият му вид се завърна.
- Знаеш защо.
- Напротив, не знам.
Крисчън прокара пръсти през косата си.
- Голяма досадница си.
- Можеш да имаш чудесна подчинена брюнетка. Която ще те пита: „Какво точно желаете, господине?“, стига, разбира се, да си й позволил да говори. Тогава защо аз, Крисчън? Просто не мога да го проумея.
- Ти ме караш да гледам по друг начин на света, Анастейжа. Не ме искаш заради парите ми. Даваш ми... надежда - прошепна той.
Какво?! Господин Загадъчния се завръща?
- Надежда за какво?
Крисчън сви рамене.
- За още. - Гласът му беше гърлен и тих. - И си права. Свикнал съм жените да правят точно каквото им казвам, и то веднага. Това бързо се изтърква. В теб има нещо, Анастейжа, което ме зове на някакво дълбоко, непонятно равнище. Като сирена. Не мога да ти устоя и не искам да те изгубя. - Хвана ръката ми. - Не бягай, моля те - имай малко вяра в мен и малко търпение. Моля те.
Изглеждаше толкова уязвим... Наведох се напред и нежно го целунах по устните.
- Добре. Вяра и търпение. Това мога да понеса.
- Чудесно. Защото Франко е тук.
Франко беше дребен мургав гей. Веднага го харесах.
- Толкова красива коса! - възторгна се той с безобразен, навярно престорен италиански акцент. Сто на сто от Балтимор или някъде там, обаче ентусиазмът му беше заразен. Крисчън ни заведе в банята, припряно излезе и донесе стол от стаята.
- Ще ви оставя насаме - измърмори той.
- Ога21е, господин Грей. - Франко се обърна към мен. - Вепе, Анастейжа, какво ще правим с теб?
Крисчън седеше на дивана, потънал в някакви таблици. В хола се носеше тиха класическа музика. Страстно пееше жена и изливаше душата си с песента. Направо да ти секне дъхът. Крисчън вдигна поглед и се усмихна.
- Видя ли! Нали ти казах, че ще му хареса! - възкликна въодушевено Франко.
- Изглеждаш възхитително, Ана - оценяващо заяви Крисчън.
- Моята работа тук е приключена - възкликна фризьорът.
Крисчън се изправи и пристъпи към нас.
- Благодаря, Франко.
Франко ме грабна в съкрушителна прегръдка и ме целуна по бузите.
- Никога не позволявай на никой друг да те подстригва, ЬеШззйпа Ана!
Засмях се, засрамена от фамилиарността му. Крисчън го изпрати до вратата и се върна.
- Радвам се, че я остави дълга - каза той, докато идваше към мен с грейнали очи, и хвана един кичур между пръстите си.
- Толкова е мека - продължи. Гледаше ме. - Още ли ми се сърдиш?
Кимнах и той се усмихва.
- Точно за какво ми се сърдиш?
Извъртях очи към тавана.
- Целия списък ли искаш да чуеш?
- Списък ли има?
- При това дълъг.
- Може ли да го обсъдим в леглото?
- Не. - Нацупих му се детински.