Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
Зяпнах. Това са неприлично много пари.
- Двайсет и четири хиляди долара са нищо. Колата, книгите, дрехите - те са нищо. - Гласът му беше мек.
Гледах го. Той наистина нямаше представа. Невероятно.
- Ако беше на мое място, как щеше да се почувстваш от цялата тази... щедрост? - попитах.
Той ме изгледа безизразно - и ето, тъкмо това беше с две думи неговият проблем - съпричастност или пълната й липса. Помежду ни увисна мълчание.
Накрая Крисчън сви рамене.
- Не знам. - Изглеждаше искрено слисан.
Сърцето ми се разтопи. Ето го - разковничето на неговите петдесет нюанса, определено. Той не можеше да се постави на мое място. Е, вече знаех.
- Не е приятно. Тъй де, ти си много щедър, но се чувствам неловко. Казвала съм ти го достатъчно често.
Крисчън въздъхна.
- Искам да ти дам целия свят, Анастейжа.
- Трябваш ми само ти, Крисчън. Без никакви добавки.
- Те са част от сделката. Част от която съм аз.
Уф, така нямаше да стигнем доникъде.
- Ще ядем ли? - попитах. Това напрежение помежду ни беше изтощително.
Той се намръщи.
- Естествено.
- Ще сготвя.
- Добре. Хладилникът е твой.
- Госпожа Джоунс не работи ли през уикендите? Искаш да кажеш, че събота и неделя я караш на сандвичи?
- О, не.
- А какво ядеш?
Крисчън въздъхна.
- Моите подчинени готвят, Анастейжа.
- Ох, разбира се. - Изчервих се. Как можеше да съм толкова глупава! Усмихнах му се мило. - Какво ще благоволи да обядва господинът?
- Каквото сготви мадам - отвърна той сърдито.
Проучих внушителното съдържание на хладилника и се спрях на омлет по испански. Даже имаше варени картофи -идеално. Бързо и лесно. Крисчън още беше в кабинета си, несъмнено се ровеше в личния живот на някоя нещастна нищо неподозираща глупачка и събираше информация. Тази мисъл беше неприятна и остави в устата ми горчив вкус. Той наистина прекаляваше.
Исках музика, ако ще готвя - и нямаше да готвя като подчинена! Отидох при камината и взех айпода на Крисчън. В него сто на сто още имаше парчета, избрани от Лийла - ужасяваше ме дори самата мисъл за това.
„Къде е тя? - запитах се. - Какво иска?“
Потреперих. Какво наследство! Не бях в състояние да го проумея.
Скролнах дългия списък. Исках нещо весело. Хмм, Бионсе -не ми се струваше да е по вкуса на Крисчън. „Лудо влюбена“. О, да! Много подходящо. Натиснах клавиша за повторение и включих на външни високоговорители.
С танцуваща походка се върнах в кухнята, взех една купа, отворих хладилника и извадих яйцата. Счупих ги и започнах да ги разбивам, като през цялото време танцувах.
г
Повторно атакувах хладилника, взех картофи, шунка и - да! -грах от фризера. Всичко щеше да ми влезе в работа. Сложих един тиган на котлона, налях малко зехтин и продължих да бия яйцата.
Само Крисчън ли беше такъв? Може би всички мъже са като него, жените ги озадачават. Просто не знам. Навярно не откривах топлата вода.
Щеше ми се Кейт да беше тук, тя със сигурност щеше да знае. Вече много се бавеше на Барбадос. Трябваше да се прибере в края на седмицата след извънредната си ваканция с Елиът. Зачудих се дали двамата още се желаят като отначало.
„Едно от нещата, които обичам в теб“.
Спрях да бия яйцата. Той го беше казал. Това означаваше ли, че има още неща? Усмихнах се за пръв път, откакто бях видяла госпожа Робинсън - истинска, искрена, широка усмивка.
Крисчън ме прегърна изотзад и ме сепна.
- Интересен избор на музика - измърка той, докато ме целуваше под ухото, после зарови нос в тила ми и вдиша дълбоко. -Косата ти ухае божествено.
Под лъжичката ми се надигна желание. „Не!“ Изхлузих се от прегръдката му.
- Още съм ти сърдита.
Крисчън се намръщи.
- Докога ще продължаваш така? - попита и прокара пръсти през косата си.
Свих рамене.
- Поне докато се нахраня.
Устните му трепнаха весело. Той се обърна, взе дистанцион-ното от плота и изключи музиката.
- Ти ли си качил тази песен в айпода? - попитах.
Той поклати глава, намръщи се и разбрах, че е била тя - При-зрачното момиче.
- Не смяташ ли, че се е опитвала да ти каже нещо?