Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Къде ще бъде?
- В дома на родителите ми. Вдигнали са шатра.
- Точно за каква благотворителност става дума?
Крисчън неловко потърка длани в бедрата си.
- Това е програма за възстановяване на наркозависими родители с малки деца, казва се „Да се справим заедно“.
- Благородна кауза - казах тихо.
- Хайде, да вървим. - Той стана и ми протегна ръка, слагайки край на разговора. Поех я и той стегна пръстите си около моите.
Странно. Толкова беше демонстративен в някои отношения и в същото време толкова затворен в други.
Утрото беше прекрасно, меко. Слънцето сияеше и във въздуха ухаеше на кафе и прясно изпечен хляб.
- Къде отиваме?
- Изненада.
Уф, добре. Всъщност не обичам изненади.
Извървяхме две преки. Магазините определено ставаха все по-скъпи. Още не бях имала възможност да ги обиколянно тук бяхме на една крачка от моята квартира. Кейт щеше да е довол-на. Имаше множество малки бутици, които щяха да удовлетворят модните й изисквания. Всъщност и аз трябваше да си купя някоя и друга клоширана пола за работа.
Крисчън спря пред голям лъскав козметичен салон и ми отвори вратата.
Казваше се „Есклава“. Вътре всичко бе в бяло и кожени мебели. На чисто бялата рецепция седеше русокосо момиче в чисто бяла униформа.
- Добро утро, господин Грей - весело поздрави момичето и бузите му поруменяха, докато му пърхаше с клепки. Ефектът на Грей. Но тя го познаваше! Откъде?
- Здравей, Грета.
И той я познаваше. Каква беше тази работа?
- Както обикновено ли, господине? - любезно попита тя. Сложила си бе съвсем малко розово червило.
- Не - побърза да отговори Крисчън и нервно се озърна към мен.
Както обикновено? Какво означаваше пък това?
„Мама му стара! Това е шестото правило, за проклетия козметичен салон. Всички онези глупости за обезкосмяването... пфу!“
Тук ли беше водил и другите си подчинени? И Лийла? Как трябваше да го разбирам, по дяволите?
- Госпожица Стийл ще ти каже какво иска.
Погледнах го гневно. Той въвеждаше Правилата тихомълком. Съгласих се с личния треньор - а сега и това?
- Защо тук? - изсъсках.
- Този салон е мой, наред с още три такива.
- Твой ли? - ахнах. Виж, това беше неочаквано.
- Да. Страничен бизнес. Както и да е, тук можеш да получиш каквото искаш, при това за сметка на заведението. Всякакви масажи: шведски, шиацу, горещи камъни, точкова терапия, бани с водорасли, масаж на лицето, всички онези неща, които обичат жените -тук се прави абсолютно всичко. - И махна пренебрежително с ръка.
- И обезкосмяване ли?
Той се засмя.
- Да, и обезкосмяване. На всякакви места - прошепна заго-ворнически, наслаждаваше се на смущението ми.
Изчервих се и погледнах Грета, която ме наблюдаваше въпросително.
- Искам да се подстрижа.
- Разбира се, госпожице Стийл.
И се взря в компютърния екран, цялата розово червило и енергична немска ефикасност.
- Франко ще се освободи след пет минути.
- Франко става - успокоително ми каза Крисчън. Опитах се да го проумея. Крисчън Грей, президент на холдинг, да е собственик на верига козметични салони.
Погледнах го и видях как пребледнява - вниманието му бе привлечено от нещо или от някого. Обърнах се да видя накъде гледа. В дъното на салона се беше появила лъскава платинена блондинка. Затвори вратата и заговори една от фризьорките.
Платинената блондинка беше висока, с хубав тен, прелестна, между трийсет и пет и четирийсет и няколко - трудно беше да се каже. Носеше същата униформа като Грета, но в черно. Изглеждаше зашеметяващо. Косата й сияеше като нимб, подстригана в стил боб. Обърна се, видя Крисчън и му се усмихна — ослепителна усмивка на топло приветствие.
- Извинявай - припряно измърмори Крисчън.
Бързо мина през салона, без да обръща внимание на фризьорите, всичките в бяло, и стажантите на мивките, и отиде при нея, прекалено далеч от мен, за да чуя разговора им. Платинената блондинка го поздрави с очевидна привързаност, целуна го по бузите, хвана го за ръце и двамата заговориха оживено.
- Госпожице Стийл?
Рецепционистката Грета се опитваше да привлече вниманието ми.
- Един момент. - Наблюдавах Крисчън като хипнотизирана.