Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
Той прокара пръсти през косата си и каза тихо:
- Мога да наредя на Франко да дойде у нас или у вас.
- Тя е много привлекателна.
Крисчън примига.
- Да, така е.
- Още ли е омъжена?
- Не. Разведе се преди пет години.
- Защо не си с нея?
- Защото между нас всичко свърши. Казал съм ти. - Изведнъж се намръщи, вдигна показалец и извади блакберито от джоба на сакото си. Сигурно беше завибрирало, защото не го чух да звъни.
- Да, Уелч? - изсумтя Крисчън, после заслуша. Бяхме спрели на Второ авеню и аз гледах свежозелените иглички на една млада лиственица.
Покрай нас щъкаха хора, забързани по съботните си задължения и несъмнено размишляващи над собствените си лични драми. Запитах се дали сред тях има бивши подчинени, които те причакват пред службата, зашеметяващи бивши домини и един мъж, който не признава американските закони за право на личен живот.
- Загинал в автомобилна катастрофа ли? Кога? - прекъсна унеса ми Крисчън.
О, не! Кой? Заслушах се по-внимателно.
- Това копеле ни отрязва за втори път. Сто на сто знае. Абсолютно никакви чувства ли не изпитва към нея? - Крисчън отвратено поклати глава. - Започва да ми се изяснява... не... това обяснява защо, но не и къде. - Той се огледа, сякаш търсеше нещо, и се улових, че повтарям действията му. Нищо обаче не привлече вниманието ми. Наоколо имаше само купувачи, трафик и дървета.
- Тя е тук - продължи Крисчън. - Наблюдава ни... Да... Не. Две или четири, денонощно... Още не съм се заел с това. - Погледна ме.
„С какво да се заеме?“ Намръщих се и изражението на Крисчън стана предпазливо.
- Какво... - прошепна той и пребледня. - Ясно. Кога?... Наскоро ли? Но как?... Не е ли проверявано?... Ясно. Прати ми по имейла името, адреса и снимки, ако имаш... денонощно, още от следобед. Установи връзка с Тейлър.
И затвори.
- Е? - попитах сприхаво. Ще ми каже ли?
- Уелч се обади.
- Кой е Уелч?
- Моят съветник по сигурността.
- Аха. Какво се е случило?
- Лийла напуснала мъжа си преди три месеца и избягала с човек, който преди четири седмици загинал в автомобилна катастрофа.
-О.
- Скапаният психолог трябваше да го научи - гневно възкликна той. - Скръб, точно за това става дума. Хайде. - Подаде ми ръка и аз автоматично посегнах да я хвана, но се отдръпнах.
- Чакай малко, разговаряхме за „нас“. За нея, за твоята госпожа Робинсън.
Лицето му стана сурово.
- Тя не е „моята госпожа Робинсън“. Можем да поговорим за това вкъщи.
- Не искам да идвам у вас. Искам да се подстрижа! - извиках. Ако успеех да се съсредоточа само върху това...
Той отново измъкна блакберито от джоба си и набра някакъв номер.
- Грета? Искам Франко вкъщи след час. Помоли госпожа Линкълн... Добре. - Затвори. - Ще дойде в един.
- Крисчън!... - От устата ми се разхвърчаха слюнки от яд.
- Анастейжа, Лийла явно е получила психотичен пристъп. Не знам дали преследва теб или мен и докъде е готова да стигне. Ще идем у вас, ще вземем нещата ти и можеш да останеш при мен, докато я намерим.
- Защо да идвам у вас?
- За да мога да осигуря безопасността ти.
-Но...
Той гневно ме прекъсна:
- Ще дойдеш вкъщи даже да се наложи да те влача за косата.
Зяпнах го... не вярвах на ушите си. Петдесет нюанса във всички цветове на дъгата!
- Мисля, че го приемаш прекалено сериозно.
- Напротив. Можем да продължим този разговор вкъщи. Хайде.
Скръстих ръце и го погледнах предизвикателно. Това вече
беше прекалено.
- Няма - отвърнах упорито. Не биваше да отстъпвам.
- Можеш да вървиш доброволно, иначе ще те нося. Както предпочиташ, Анастейжа.
- Няма да посмееш. - Намръщих му се. Определено нямаше да направи сцена на Второ авеню.
Той ми се усмихна, ала усмивката не стигна до очите му.
- О, бебчо, и двамата знаем, че ако ми хвърлиш ръкавицата, ще я приема с огромно удоволствие.
И изведнъж протегна ръце, грабна ме за бедрата и ме повдигна. И ме преметна през рамо още преди да съм се усетила.
- Пусни ме! - изпищях аз. О, страхотно беше да пищя.
Той тръгна по Второ авеню, без да ми обръща внимание. Здраво обвил бедрата ми с едната си ръка. А с другата ме плесна по дупето.