Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Тогава на обяд. Гладен съм, и не само за храна. - Ухили ми се сладострастно.
- Няма да позволя да ме отвлечеш със секс.
Крисчън потисна усмивката си.
- Какво конкретно ви безпокои, госпожице Стийл? Изплюйте камъчето.
„Добре“.
- Какво ме безпокои ли? Ами, сериозно нарушеното ми от теб право на личен живот, фактът, че ме заведе на някакво място, където работи твоята бивша любовница и където си водил да се обезкосмяват всичките си любовници, че се отнесе грубо с мен на улицата като че ли съм шестгодишна - и отгоре на всичко позволи на твоята госпожа Робинсън да те докосне! - Гласът ми се беше издигнал до кресчендо.
Той повдига вежди и доброто му настроение се стопи.
- Страхотен списък! Но само за да изясним още веднъж - тя не е моята госпожа Робинсън.
- Тя може да те докосва - натъртих.
Крисчън сви устни.
- Защото знае къде.
- Какво означава това?
Той прокара пръсти през косата си и за миг затвори очи, сякаш търсеше някакво божествено напътствие. Преглътна мъчително.
- С теб нямаме никакви правила. Никога не съм имал връзка без правила и никога не знам къде ще ме докоснеш. Това ме изнервя. Твоето докосване... - Млъкна, за да намери думи. - То просто означава повече... много повече.
„Повече ли?“ Отговорът му беше абсолютно неочакван, обърка ме и онази думичка с голямото Значение отново увисна помежду ни.
Моето докосване означавало... повече. Как да устоя, когато ми говори такива неща? Сивите очи търсеха моите, боязливо.
Колебливо протегнах ръка и боязънта прерасна в тревога. Крисчън отстъпи назад и аз отпуснах ръка.
- Желязна граница - прошепна той. Изглеждаше измъчен, дори паникьосан.
Нямаше как да не изпитам смазващо разочарование.
- Ти как щеше да се чувстваш, ако не можеше да ме докосваш?
- Опустошен и онеправдан - незабавно отговори Крисчън. „О, милият ми!“ Поклатих глава, усмихнах му се успокоително и той се отпусна.
- Някой ден ще трябва да ми обясниш защо точно тази граница е желязна.
- Някой ден - повтори Крисчън и за стотна от секундата като че ли се освободи от уязвимостта си.
Как можеше да превключва толкова бързо? Не познавах по-непостоянен човек.
- Та да продължим с твоя списък. За нарушаването на правото ти на личен живот. - Устните му се свиха, докато размишляваше.
- Защото знам номера на банковата ти сметка ли?
- Да. Това е възмутително!
- Правя пълна проверка на всичките си подчинени. Ще ти покажа. - Обърна се и тръгна към кабинета си.
Покорно го последвах. Бях смаяна. Той извади от една заключена кантонерка кафява папка. На етикета бе отпечатано: АНАСТЕЙЖА РОУЗ СТИЙЛ.
Мама му стара! Гневно се вторачих в него.
Той извинително сви рамене, после каза тихо:
- Можеш да я вземеш.
- О, божичко, адски съм ти благодарна! - изсумтях. Запрелиствах папката. Той имаше копие на акта ми за раждане, за бога, моите железни граници, на трудовия ми договор
- Господи! - номера на социалната ми осигуровка, биография, сведенията от трудовата ми книжка.
- Значи знаеше, че работя в „Клейтън“.
-Да.
- Не е било съвпадение. Не си се отбил случайно.
-Да.
Чудех се дали да се ядосам, или да се чувствам поласкана.
- Това е извратено. Разбираш ли го?
- Аз не го приемам така. Трябва да внимавам с това, което правя.
- Но това са лични данни!
- Аз не злоупотребявам с тази информация. Всеки може да се сдобие с нея, ако поиска, Анастейжа. За да владея положението, ми трябва информация. Винаги съм действал така. - Изражението му беше сдържано, непроницаемо.
- Напротив, злоупотребяваш с нея. Депозира в сметката ми двайсет и четири хиляди долара, които не желаех.
Той силно стисна устни.
- Нали ти казах: толкова взе за колата ти Тейлър. Невероятно, знам, но е така.
-Ноаудито...
- Анастейжа, имаш ли представа колко печеля?
Изчервих се.
- Защо да имам? Аз нямам нужда да знам банковия ти баланс, Крисчън.
Очите му омекнаха.
- Знам. Това е едно от нещата, които обичам в теб.
Изгледах го смаяно. „Обича в мен ли?“
- Печеля приблизително сто хиляди долара на час, Анастейжа.