Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“ ООД
- ISBN: 978-954-655-364-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч». Краткое содержание книги:
Абли Дръдър. Дори само името накара Хек да се навъси над опразнената си купа.
— Спънки — измърмори той.
Бърдс Мотъл кимна.
— Думата на капитана, да. Как мислиш, дали онези денраби са гладни?
Хек поклати глава.
— Казват, че не ядели през разплодния сезон, затова акулите си стоят наоколо, вместо да се разпилеят толкова бързо, че да запорят вълните все едно, че се опитват да полетят. Мъжките ще се бият много след като сме навлезли в Червения път и акулите ще се угоят. Така поне съм чувал.
Бърдс Мотъл се почеса по късата си коса и примижа с болното си око, както правеше винаги, щом я споходеше някоя неприятна мисъл.
— Никога не съм мразила морето повече от сега. Все едно че сме в капан тук, като в затвор, а гледката ден след ден изобщо не се променя. И с тия злокобни звуци, които чуваме… — Потръпна, след което направи Знака на псалта с лявата си ръка. — Нищо чудно, че всички имаме кошмари.
Хек се наведе над масата.
— Бърдс, това по-добре си го казвай наум.
— О. Извинявай.
— Вероятно — заговори Хек, за да я успокои, тъй като я обичаше с цялото си сърце, — никой тук не е чувал за Псалтите. Но по-добре да се пазим. Никой от нас не ще да се окаже… спънка.
— Прав си, Хек.
— Освен това намерих добър отговор за нас за ония проклети кошмари. Прехвърлих ни на нощна вахта.
— Сериозно? — Болното око примижа още по-силно.
— Какво му е лошото? — попита Хек. — Не е ли по-разумно — в края на краищата при спането през деня кошмарите няма да са толкова лоши, нали?
— Бих се обзаложила, че ония, с които си ни сменил, в момента подскачат от радост, Хек. Трябваше първо да дойдеш при мен, за да ти набия малко ум в главата. Нощната вахта, Хек, значи, че може би ще се изправим лице в лице срещу онова, което ни насира от страх.
Хек Ърс пребледня и направи Знака на псалта.
— Богове на Бездната! Сигурно ще мога да го отменя.
Бърдс изсумтя.
Хек се оклюма и заби поглед в купата си.
В този момент третият дезертьор от Стратем, Гъст Хъб, нахлу в тесния камбуз. Беше толкова облещен, че бялото на очите му се виждаше отвсякъде — беше притиснал ухото си с ръка и през пръстите се стичаше кръв. Вторачи се за миг в Хек и Бърдс и изломоти:
— Докато съм спал! Някой ми е отрязал ухото, докато съм спал!
При паническото влизане на моряка седналият недалече от тях Емансипор Рийзи, Манси Каръка, се сепна, измъкнат от размишленията си за безбройните странности. Разбира се, щом приятелят на Гъст успя да го накара да си свали ръката, ухото липсваше. Ловко клъцнато и оставило червена струйка и забелена ивица кожа, а как човекът беше спал през това време си оставаше истинска загадка.
Сигурно се беше напил с контрабанден спирт или бе станал жертва на някаква вражда из каютите на екипажа, заключи Емансипор и отново насочи вниманието си към купата с храна пред себе си. „Готвачът е поет“, това беше чул откъм масата им. Тъпотия. Беше плавал на много кораби и беше понасял храната на легион готвачи, а тази беше най-лошата от всичко, което бе опитвал. Всъщност почти не ставаше за ядене и щеше изобщо да не става, ако не бяха обилните количества дъранг, които бе започнал да тъпче в лулата си заедно с обичайния ръждивец. Дърангът имаше свойството да прави човек достатъчно лаком, за да надвие ужасния вкус на подобни зловонни буламачи. Да не беше това, Емансипор отдавна щеше да е само кожа и кости, както казваше жена му всеки път, щом някоя от рожбите им хванеше глисти и трябваше да се каже нещо — макар че го казваше с нотка на завист, предвид дебелината ѝ. „Кожа и кости, кълна се в светите гробници!“
Може би дори ѝ липсваше в този момент. Дори на хлапетата, заченати незнайно от чие семе. Но тези чувства изглеждаха далечни и останали назад като пристанището на Печалния Молл. Нищо повече от мъгливо петно на хоризонта, да, тъй че хайде още малко дъранг.
Слушането на разговора между двамата — преди идването на едноухия им приятел да развихри стъписване, тревога и угрижени разсъждения — беше оставило у Емансипор смътното усещане, че нещо с тези тримата наистина не е наред. Да оставим твърдото убеждение на останалите от екипажа, че точно тези тримата знаят какво е кораб колкото къртица знае какво е връх на дърво и че може би капитан Сатер разбира от мореплаване още по-малко, и че ако не е първият помощник-капитан, отдавна да са се набутали в гигантската паст на някой денрабъ. Не, тук имаше нещо повече, и ако Емансипор само успееше да издърпа дебелата паяжина от мислите си, сигурно щеше да му хрумне някоя и друга идея.