Игра на часове
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на часове». Краткое содержание книги:
В жестоката ИГРА НА ЧАСОВЕ двамата детективи се надпреварват с времето, за да разплетат зловещите тайни на богатото южняшко семейство и да заловят безумния си противник, преди самите те да бъдат убити.
— Пак ти казвам, губиш си времето.
Кинг се изправи.
— Е, във всеки случай не искам да губя и твоето — каза любезно той.
Докато излизаха, Мишел и Кинг чуха зад себе си разговор на висок глас. Мишел погледна партньора си.
— Обзалагам се, че вдигат голяма шумотевица на неделните семейни сбирки.
— Надявам се никога да не го разбера от личен опит.
— Значи за днес приключихме? — попита Мишел.
— Не, излъгах те. Сега идва ред на Лулу Оксли — отвърна Кинг.
19
Кинг и Мишел спряха пред грамадна каравана, монтирана върху бетонен фундамент в края на чакълеста алея. Електрическите и телефонните кабели, водещи към караваната, бяха единствените признаци за връзка с външния свят. Хилави борове и дребни храстчета див планински лавър оформяха твърде унилия фон зад скромния дом на Джуниър Дийвър и Лулу Оксли. Пред караваната като престарял пазач стоеше ръждясал форд с пукнат шибедах, пепелник, пълен с угарки, празна бутилка от джин на предната седалка и мръсни номера от Западна Вирджиния.
Докато слизаха от лексуса обаче, Мишел забеляза, че по прозорците на караваната има саксии с цветя. Още саксии, отрупани с пищни есенни цветове, красяха дървените стъпала, водещи към вратата. Самата каравана изглеждаше стара, но дворчето отпред беше чисто и добре поддържано.
Кинг вдигна очи към небето.
— За какво се оглеждаш?
— За торнадо. Единственият път, когато ме връхлетя такова чудо, бях в каравана насред Канзас. В цялата област не пострада и една тревичка, но вихърът вдигна караваната и я метна нейде в Мисури. За щастие успях да се измъкна преди началото на полета. Човекът, когото бях отишъл да разпитвам за връзките му с група фалшификатори, предпочете да остане вътре. Намериха го на петнайсет километра оттам.
Вместо да тръгне направо към вратата, Кинг заобиколи караваната отстрани. Отзад видяха голяма барака, заградена от трите страни с клонести дървета. Вратата липсваше и през зеещия отвор зърнаха, че по стените висят инструменти, а на пода има голям компресор. Когато наближиха, едно рошаво, мършаво куче излезе мудно отвътре, видя ги и започна да лае, оголвайки пожълтелите си зъби. За щастие животното се оказа вързано с верига за здраво забит кол.
— Добре, стига сме разузнавали — заяви Кинг.
Докато двамата с Мишел се изкачваха по стъпалата на караваната, зад мрежестата врата изникна едра жена. Косата на жената беше буйна и черна, леко прошарена. Пурпурната рокля обгръщаше на широки дипли масивната й фигура, а лицето й се състоеше от провиснали бузи, тройна брадичка, малки устни и хлътнали очи. Кожата беше бледа, без нито една бръчка. Ако не бяха сребристите нишки в косата, би било трудно да се определи възрастта й.
— Мисис Оксли? — попита Кинг и протегна ръка.
Жената не я пое.
— Кой се интересува, по дяволите?
— Аз съм Шон Кинг, а това е Мишел Максуел. Хари Карик ни нае да проведем разследване на обвиненията срещу съпруга ви.
— Никак няма да ви е лесно, като се има предвид, че съпругът ми е мъртъв от десет години — гласеше изненадващият отговор. — Сигурно търсите дъщеря ми Лулу. Аз съм Присила.
— Извинявайте, Присила — каза Кинг и се озърна към Мишел.
Жената отпи нещо от голямата чаша с емблемата на Дисни Уърлд, която държеше.
— Тя отиде да го докара. Да докара Джуниър, искам да кажа.
— Мислех, че той е в затвора — обади се Мишел.
Жената бавно завъртя очи към нея.
— Беше. Пуснаха го под гаранция, сладурче. Аз дойдох от Западна Вирджиния да помогна за хлапетата, докато Джуниър се измъкне от тая каша. Ако изобщо успее. — Тя поклати едрата си глава. — Да краде от богаташи. Няма нищо по-тъпо, но Джуниър си е тъпак открай време.
— Знаете ли кога ще се върне? — попита Кинг.
— Ще вземат дечурлигата от училище, тъй че скоро би трябвало да пристигнат. — Присила ги изгледа недоверчиво. — И за какво точно сте дошли?
— Адвокатът на Джуниър ни нае да търсим доказателства за неговата невинност — обясни Кинг.
— Е, много ще трябва да се потрудите.
— Значи смятате, че е виновен? — го попита Мишел, като се облегна на перилата.
Присила я погледна с нескрито презрение.
— И друг път е вършил подобни глупости.
— Да, но този път може да не е негова работа — каза Кинг.
— Тогава аз съм телевизионна звезда и нося дрехи четирийсети номер.