Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

— На острова! — съобщи изтръпнал от възбуда глас от една от лодките. — Казват, момичето било мъртво!

— Мъртво?

— Обадете се в полицията!

По дървения пристан зад него се разтичаха.

Бруно бавно пое към изхода на парка. Добре, че от напрежението или от алкохола — или кой знае от какво, можеше да върви така бавно! Като минаваше през въртящата се преграда на входа, го разтърси непреодолим ужас, но бързо премина. Дори не го поглеждаха. Взе да мисли само, че трябва да пийне, за да дойде на себе си. Нататък по шосето се виждаше нещо прилично на бар, с червени лампи, и той забърза право към него.

— Уиски — каза на бармана.

— Отде си, синко?

Бруно го погледна. Двама отдясно също го гледаха.

— Искам уиски.

— Тук не се сервира концентрат, момко.

— Защо, да не сте към парка? — Гласът му пресекна досущ като онзи писък.

— В щата Тексас не се продава концентрат по заведенията.

— Дай ми от това! — Бруно посочи бутилката с уиски, която двамата пиеха на барчето до него.

— Заповядай. Щом си толкоз жаден. — Единият от мъжете му наля в една чаша и я побутна.

Беше местно производство, парна го, когато отпи, ала после му се услади. Бруно поиска да плати, ала онзи отказа.

Все по-ясно се чуваха приближаващи полицейски сирени.

На вратата застана някакъв човек.

— Какво се е случило? Злополука ли? — попита го някой.

— Нищо не видях! — отвърна безучастно новодошлият.

„Благодаря, приятелю“ — каза си Бруно, ала не вървеше да иде при него да си поговорят.

Чувствуваше се великолепно. Тъй като онзи непрекъснато настояваше да пийне още едно, Бруно изпи три чашки една след друга. Като надигаше чашката, забеляза нещо изцапано на ръката между палеца и показалеца, измъкна носната си кърпа и спокойно го изтри. Беше се размазало малко от оранжевото червило на Мириам. Едва личеше на това осветление. Поблагодари на човека за уискито и без да бърза, пое в нощта, по дясната страна на платното, като се озърташе за такси. Не изпитваше желание отново да погледне осветения парк. Улови се, че дори не мисли за случилото се. Мина трамвай и той се затича да го хване. Стана му приятно, че вътре е ярко осветен, и изчете всички афиши. На седалката отсреща едно момченце непрекъснато се въртеше на мястото си и Бруно го заприказва. На няколко пъти му мина през ума да позвъни на Гай и да се видят, но нали Гай не беше тук. Искаше му се да отпразнува случилото се. Би могъл отново да телефонира на майката на Гай, ей така, без повод, ала като премисли, реши, че няма да е благоразумно. Единствено този факт нарушаваше днешната хармония — не можеше да се види с Гай, дори доста дълго нямаше да може да си поприказват, не можеше да му пише. Естествено, Гай щяха да го поразпитат. Той обаче вече бе свободен! Бе свършено, свършено, свършено! Разчорли косата на момченцето в изблик на доволство.