Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
започнала да си казва думата. За него нощта също бе дълга.
Приседнах на ръба на леглото.
72
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
– И сега какво?
– Сега ще чакаме – отвърна той.
– Какво?
– Лиса и останалите да изчистят името ти и да открият кой
е убил кралицата.
Очаквах повече обяснения, но получих само мълчание. За-
почвах да губя търпение. Направо не можех да повярвам. Тази
вечер проявих най-голямото търпение, на което бях способна,
като предполагах, че Дмитрий ме води към някаква мистери-
озна мисия, за да помогна да се разреши убийството. Когато
каза, че ще чакаме, със сигурност нямаше предвид, че просто
ще стоим и... ами, какво – ще чакаме?
– Какво ще правим? – настоях аз. – Как ще им помогнем?
– Казахме ти и по-рано: ти едва ли би могла да търсиш
улики в двора. Трябва да стоиш далеч от там. В безопасност.
Ченето ми увисна и аз посочих мрачната стая.
– И това ли е безопасното място? Тук ли ще ме криете? Аз
си мислех... мислех, че тук има нещо. Нещо, което да помогне.
– И наистина помага – отвърна той по онзи негов дразнещ
начин. – Сидни и Ейб избраха това място и решиха, че е дос-
татъчно отдалечено, за да не ни открият.
Скочих от леглото.
– Добре, другарю. Обаче според мен тук има сериозен про-
блем в логиката ви. Вие, приятели, продължавате да се държи-
те така, сякаш моето стоене настрани е начин да се помогне.
– Сериозният проблем тук е, че ни се налага отново и от-
ново да повтаряме този разговор. Отговорът на въпроса кой
е убил Татяна се крие в кралския двор и тъкмо там са твоите
приятели. Те ще разрешат тази загадка.
– Не съм се забъркала в лудешко преследване и търчане от
щат на щат само за да се завра в някакъв гаден мотел! Колко
дълго възнамеряваш да стоим в това „достатъчно отдалечено“
място?
Дмитрий скръсти ръце пред гърдите си.
– Колкото е необходимо. Имаме достатъчно средства, за да
останем за неограничен период от време.
– Вероятно и джобните ще ми стигнат, за да остана тук за
неограничен период от време! Но няма да стане. Трябва да
73
р и ш е л м и й д
правя нещо. Няма просто да се измъкна по лесния начин и да
стоя със скръстени ръце.
– Оцеляването не е толкова лесно, колкото си мислиш.
– О, Господи! – изпъшках аз. – Сближил си се с Ейб, нали?
Знаеш ли, когато беше стригой, ми каза да стоя далеч от него.
Може би трябва да последваш собствения си съвет.
Съжалих за думите си в мига, в който ги изрекох. Видях
мъката в очите му. По време на това бягство той може и да се
държеше като стария Дмитрий, но времето, прекарано като
стригой, все още го измъчваше.
– Съжалявам – измърморих. – Не исках да...
– Повече няма да обсъждаме това – прекъсна ме той нерв-
но. – Лиса каза да стоим тук, така че ще стоим тук.
Гневът измести вината.
– Заради това ли го правиш? Защото Лиса ти е казала?
– Разбира се. Заклех се да ѝ служа и да ѝ помагам.
Това преля чашата. Достатъчно лошо беше, че когато Лиса
го превърна обратно от стригой в дампир, Дмитрий смяташе, че
е съвсем в реда на нещата да не се отделя от нея, докато мен ме
отблъскваше. Независимо от факта, че аз бях тази, която отиде
в Сибир и аз научих, че Робърт, братът на Виктор, знае как да се
промени стригой... ами, очевидно тези неща нямаха значение.
Изглежда само магията на Лиса имаше значение и Дмитрий се
отнасяше към нея, сякаш беше някоя богиня на милосърдието,
на която бе дал древен рицарски обет да ѝ служи вярно до гроб.
– Забрави – заявих. – Няма да остана тук.
Направих три крачки към вратата и успях да сваля верига-
та, когато Дмитрий скочи със светкавична бързина от стола
си и ме притисна към стената. Наистина, доста бавна реакция.
Очаквах да ме спре, преди да съм направила втората крачка.
– Ти оставаш тук – процеди той, докато ръцете му стиска-
ха китките ми. – Без значение дали ти харесва или не.
Е, имах няколко възможности. Разбира се, можех да оста-
на. Можех да вися тук с дни – дори месеци – в този мотел, до-
като Лиса изчисти името ми. Това беше при условие, че Лиса
успее да докаже, че не съм убийца и не умра от хранително
отравяне от ястията в ресторант „ВЕЧЕРЯ“. Това беше най-
безопасната възможност.
74