Конспирация за Короната

лекьосано вълнено наметало, което му бе прекалено дълго.

– Качват се на лодката – обяви Ройс.

Ейдриън виждаше само смътни движения под дърветата, докато

един от мъжете пристъпи в светлината, за да хване носа на лодката.

– Скоро ще открият, че са улучили само три бушела шума, увити в

стари дрехи – каза Ейдриън на Ройс, – така че аз бих бил бърз.

Ройс кимна и затича надолу по хълма.

– Какво прави? – запита Олрик шокирано. – Ще убият и него, и нас!

– Това е един от вариантите – каза Ейдриън. – Просто изчакай.

Ройс потъна в сенките на дърветата и Ейдриън го изгуби от поглед.

– Къде изчезна той? – запита принцът с объркано изражение.

Ейдриън още веднъж вдигна рамене.

Под тях, мъжете се събираха на лодката и Ейдриън дочу далечни ви-

кове. Не можеше да разбере думите, но видя един да държи храсталако-

вия Лъжеолрик, допълнен със стрели. Двама от тях останаха на лодката, докато останалите се отправиха към брега. Тогава Ейдриън видя движе-

ние сред дърветата: редица вързани коне, изчакващи се по хълма към не-

го и Олрик. От бреговете се разнесоха тревожни викове и проклятия, до-

като далечните фигури се опитваха да прекосят полето и покачат на хъл-

ма.

Когато конете наближиха, Ейдриън видя Ройс приклекнал, висящ

между двете най-предни животни. Последният хвана два коня, дръпна

юздата на единия и бързо я свърза с оглавника на другия. Нареди на Ол-

рик да се качва. Ядосани викове се разнесоха, когато стрелците ги видяха.

Двама или трима спряха, за да приготвят стрели, но не улучиха. Преди да

могат да се приближат, тримата се качиха на конете и поеха към пътя.

Ройс ги поведе една миля на север, където се пресичаха пътищата

Уестфилд и Стоунмил. Тук Ейдриън и Олрик се отправиха на запад. Ройс, водейки вързаните един за друг заловени коне, остана назад да прикрие

следите им и сетне се отправи на север. Час по-късно се присъедини към

останалите двама – бе оставил другите животни. Изоставиха пътя в пред-

почитание на откритото поле и поеха далеч от реката, но в общи линии

на запад.

68

Майкъл Дж. Съливан

Конете се бяха изпотили здравата и дишаха задъхано. Когато навля-

зоха сред дърветата, пътниците намалиха скоростта. В храстите спряха и

разпрегнаха. Олрик приседна в разчистено от бодливи храсталаци място

и оправи туниката си, която не му стоеше особено елегантно. Ройс и Ейд-

риън се възползваха от възможността да разгледат конете. Липсваха как-

вито и да било белези, символи, пергаменти или емблеми, които да спо-

могнат за идентифицирането на нападателите. Конят на Ейдриън носеше

резервен арбалет и стрели, останалите имаха само седла.

– Човек би очаквал да имат поне малко хляб. И кой пътува без вода?

– оплака се Ейдриън.

– Не са очаквали пътуването им да продължи дълго.

– Защо съм още вързан? – раздразнено запита принцът. – Това е не-

вероятно унизително.