Тайната на мъртвите

Не знаеше къде да отиде. Имаше чувството, че се люшка на края на въже, закачено високо в небето, за да могат всички да я гледат и да й се надсмиват. Всяко лице, което поглеждаше към нея, всяка стъпка зад гърба й, всяка ръка, която се отъркваше о нея в тълпата около Трафалгар Скуеър, сякаш я обвиняваше в нещо ужасно, неизразимо. Точно това трябваше да спрем, каза си тя. Вина без доказателства, обвинение без съд. Както и да излезеш отнякъде без нещата, които си внесла.

Това най-много болеше. Огърлицата беше осезаем спомен от Майкъл, талисман в нейното дирене какво се е случило с него. Това, че я беше отстъпила, й се струваше като най-долно предателство.

Защо ти трябва да знаеш, попита уморен глас в нея. А друг, твърд и настойчив, отговори както винаги: за да въздам справедливост.

Аби се луташе, първоначално безцелно, но постепенно все по-целеустремено, докато в главата й се оформяше една идея. Крачките й се удължиха и тя установи с удоволствие, че раната вече не я боли толкова. Тръгна нагоре по Саутхемптън Роу, мина покрай Ръсел Скуеър и Британския музей, след това пое на североизток, докато не стигна Ийстън Роуд. Срещу нея се издигаше Британската библиотека — огромен червен тухлен площад срещу гара „Сейнт Панкрас“. В двора един бронзов гигант седеше приведен над чифт компаси и пишеше световните закони. Чифт голи железни дървета охраняваха вратата, където пазач с гумени ръкавици прерови чантата й.

Прииска й се да извика: няма нищо в нея.

Беше излязла от Външното министерство без огърлицата, но не и с празни ръце. Бяха й дали име. След десет години блъскане по заключени врати се беше научила, че имената са онова, което може да те преведе през лабиринта.

Влезе в читалнята, седна пред един от компютрите за читателите и започна търсенето. И почти веднага отговорите се появиха.

Золтан Драгович. Военнопрестъпник, търговец на плът, наркотрафикант, шпионин — пълната балканска програма. Определено милионер и може би дори милиардер. Месторождение неизвестно, година на раждане — около 1963. Говори се, че баща му бил албанец, а майката — сръбкиня, но не са намерени хора, готови да признаят, че са неговите родители. Смята се, че в средата на 80-те години на XX век е действал в подземния свят на Рим. Първо като служител, след това — като конкурент на прословутата Малианска банда16. Подхваща италианците на тяхна територия и според всички сведения удържа кървава победа. Връща се в Югославия през 1991 година, точно когато страната се разпада и от това може да се спечели.

Аби продължи да чете. През 1991–1995 г. Драгович действа като държава в държавата. Чрез бомбардировките НАТО малко късно се опитва да върне страната в Средните векове, но Драгович вече е стигнал там. Установява се като главатар на варварите, който управлява военизирано царство, основаващо се на плячкосване, изнасилвания и непрекъсната война. Наричат го Изнасилвача. По размер полувоенните му формирования отстъпват само на Югославската народна армия, а по жестокост и резултатност нямат равни. Докато другите убиват заради политиката или религията, Драгович се съсредоточава върху парите. Когато санкциите впиват дълбоко зъби в сръбския народ, цените хвръкват до небесата, а с това и неговите приходи. Горива, злато, цигари, обувки — ако за стоката има пазар, Драгович я доставя. Разпродава на частни колекционери из Европа дори ограбените от сараевските музеи произведения на изкуството.