Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
— Диктофон. — Джесъп натисна бутона в единия край на уреда. На повърхността му светна червена лампичка. — Това интервю се провежда при условията на Закона за държавната тайна. Моля, кажете името си и потвърдете, че знаете, че този разговор се записва.
Интервю?
— Какво общо има това със Закона за държавната тайна?
— Просто бюрокрация — успокои я Марк. — Повече за твоя защита, отколкото за нещо друго.
Хубаво е човек да знае, че е защитен, каза си Аби. Но го преглътна.
— Какво искате?
— Не смятаме, че смъртта на Майкъл Ласкарис е нещастен случай.
Аби едва не плисна кафето си в лицето му.
— Разбира се, че не беше нещастен случай. Нахлуха с взлом и го убиха.
— Хората могат да бъдат убити и случайно — подхвърли Марк в опит да успокои страстите. — На погрешното място в неподходящия момент, както се казва. Онова, което господин Джесъп казва, е, че не смята случилото се за нещо подобно.
— Смятаме, че Майкъл Ласкарис е бил взет на прицел — потвърди Джесъп.
Аби се опита да контролира дишането си.
— Е, и?
— В едно по-раншно изявление казвате, че според вас вилата в Черна гора била собственост на италиански съдия.
— Майкъл ми го каза.
— Всъщност е регистрирана на фирма за наемане на яхти във Венеция, която е притежание на корабна компания със седалище в Загреб. Смята се, че крайният собственик е Золтан Драгович.
— Трябва ли да го познавам?
— Работила си на Балканите и никога не си чувала за Золтан Драгович?
Марк вдигна глава от бележника си.
— Преживяла е известна загуба на паметта — подхвърли той. Винаги готов да помогне.
Обаче спомените й се връщаха. Аби сложи ръце на масата и погледна Джесъп.
— Той е бандит.
Мъжът се изсмя сухо.
— И така може да се каже.
— Нали разбираш, нещата не изглеждат добре — вметна Марк. — Висш митнически служител на ЕС отсяда в къща, притежание на един от най-издирваните мъже в Европа.
— Майкъл не е знаел — настоя Аби.
— Чувала ли си го да споменава Драгович?
— Никога.
— Контактувала ли си с някого от свързаните с Майкъл?
— Свързаните? — Тя се вторачи невярващо в него. — Казвате го така, сякаш е някакъв престъпник?
— Колеги? Приятели? Семейството?
— Посетих сестра му в Йорк. Исках да поднеса съболезнованията си.
— Как се сдоби с адреса й?
— Някой ми го изпрати. — Тя погледна отчаяно към Марк, но той пишеше нещо и не вдигна глава. — Не беше ли ти?
— Нямам представа за какво говориш.
Хайде де, каза си тя наум. Преживявала си и по-кофти работи. Седяла си в колиби в забравени от бога места, в които само ти си била без оръжие. Ужасната миризма на пот, кръв и Оръжейна смазка. Мъже — някои от тях още момчета, насочили цеви срещу нея, а ноздрите им пърхат от кокаина на собствената им смелост. В подобни мигове единствената й защита беше парче хартия, издадено от съд на шест хиляди километра от мястото.
Обаче това беше там — в света на външния мрак, както още го наричат някои от старите кримки във Външното министерство. А тук беше у дома. През всички тези години, във всички онези дупки адови, онова, което я крепеше жива, бяха нейните парчета хартия или дипломатическата й акредитация. Това беше вяра — непоколебимата увереност, че каквито и грешки да прави нейното правителство, то си остава сила на доброто в света. А сега същото това правителство я беше заключило в едно помещение, изкривявайки думите й с неизречени обвинения и лъжи.
— Какво те накара да идеш в Париж? — попита Джесъп.
— Исках да си почина. — Нищо не им казвай.
— Преди по-малко от месец си пострадала при ужасяващо нападение. В страната си едва от две седмици и вече бързаш за континентални приключения.
— Според Марк действам хаотично. Той смята, че съм се огънала.
Джесъп повдигна вежди и я изгледа невярващо. Тя предположи, че това е един вид комплимент. Марк вдигна някаква папка и започна да я прелиства.
— Според нашия човек в Подгорица са намерили златна огърлица на местопрестъплението. Казала си, че е твоя.
— Точно така.
— Подарък от Майкъл?
Тя кимна.
— Мога ли да я видя? — Когато разбра, че тя се готви да каже нещо, я прекъсна. — Искам да си спестя неудобството. Охранителите, които претърсиха чантата ти на влизане, казаха, че са я видели. Всъщност не биха могли да я пропуснат. — Той протегна ръка. — Моля?