Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
Майкъл винаги имаше пари. Ако трябваше да бъде честна — това беше част от неговата привлекателност. Не самите пари, а отношението му към тях, лекотата, с която ги прахосваше. Израснала като дъщеря на двама методистки пастори, за Аби угаждането беше не само практически невъзможно: то бе морално възмутително. Да бъде с човек, който харчи без колебание и съжаление, беше полъх на свобода. Смешната му кола, която дори бандитите в Прищина не биха докоснали; шампанското и избраните вина, които потичаха всеки път, щом влезеше в ресторант; хотелските апартаменти, щом заминеха някъде. Всеки път, щом Аби сметнеше, че вече е свикнала с това и не може да я шокира, той намираше някакъв нов начин за харчене на пари, който отново я ужасяваше и я караше да тръпне. А ако кажеше нещо, той вдигаше рамене и я целуваше по челото.
Не можеш да ги отнесеш в гроба.
Звъня телефон. Тя не разпозна звука, докато останалите пътници не започнаха да я зяпат — тогава осъзна, че трябва да е нейният.
— Аби? Марк се обажда. — Трябваше й малко време, за да се сети кой е. — От Външното министерство. В чужбина ли си?
Аби се поколеба. Откъде знае? Телефонният сигнал трябва да е прозвучал другояче.
— Нямаше какво да правя в Лондон — отговори тя. — Реших, че малка промяна може да е от полза.
— Правилно. Боже, не те спирам. Ще се върнеш ли?
— В момента го правя.
— Прекрасно. Звънни, когато се прибереш, и ще уредя да дойдеш в службата.
— Намерихте ли ми работа?
— Ще поприказваме.
Лондон
Марк я посрещна и я качи в отдела. За пореден път огромните празни коридори я съкрушиха. Оцелели статуи на викториански държавници, облечени като римски генерали, надничаха от сенките — от една империя в друга; класически грации надничаха от фреските на тавана. Доверие, твърдост, справедливост… Всичко, в което някога вярваше.
Марк я заведе отново в залата за срещи на третия етаж. Тя гледаше към голям мраморен вътрешен двор, където преди сто години една императрица беше приемала почестите, оказвани й от нейните поданици от цял свят. Сега атриумът се използваше главно за семинари и коктейли.
— Как мина пътуването? На хубаво място ли беше?
— Ходих в Париж.
— Ммм, прекрасно. През това време на годината е чудесно. Стигна ли до изложбата на Матис? Колко време беше там? Добър ли беше хотелът? Захар?
Това бяха любезности, докато се разтакаваше с кафето, но макар наведен над кафеварката, тя имаше чувството, че внимателно следи отговорите й.
— И кога мога да се върна отново на работа?
— Нетърпелива, а? — Поведението му беше зашеметяващо. Сигурно беше с години по-млад от нея, обаче притежаваше самоуверената сигурност на човек с двойно повече години на гърба.
Аз залягах под куршумите по бойните полета, докато ти си се крил с мръсни списания зад навеса за велосипеди, каза му Аби наум.
— От „Човешки ресурси“ се тревожат за „здравето“ ти. — Той направи знак за кавички с пръстите. — Настояват за пълен преглед — медицински, психиатричен, с една дума — всичко, преди да те върнат на работа.
Тя си сложи най-нормалната физиономия.
— Психиатричен преглед?
— Преживяла си тежка физическа травма, шок и смъртта на приятел. В досието ти пише и за известна загуба на памет.
— Кратковременна. Не са ли чували за връщане на терена?
— Просто се грижим за теб. — Марк си свали очилата и я зяпна с поглед тип „нищо не бива да ни разделя“.
Дощя й се да му стовари един.
— Така, защо поиска да ме видиш?
— Не съм искал. — Извинителна усмивка. — Всъщност аз съм просто куриер. Кафеджия.
Той изви глава към вратата. На прага беше застанал мъж. Влезе и заключи зад гърба си. Коса — стоманеносива, късо подстригана, и то лошо, кораво лице и много икономични движения, докато се приближаваше, което напомни на Аби за войници, които беше познавала.
— Госпожо Кормак, казвам се Джесъп.
— От Воксхол — добави Марк.
Иска да каже МИ 6, помисли си Аби. Често споменавана и като Тайна разузнавателна служба — поне така пишеше в нелепите им обяви за работа.
Джесъп седна на масата срещу нея и дръпна ципа на чантата си. Отвътре извади парче пластмаса с формата на молив.
— Да не пръска отрова или нещо подобно? — Беше нервна и това я правеше лекомислена.