Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
— Благодаря. По дяволите, тази нощ сякаш няма край.
Той грешеше.
На три мили пред конвоя призрачни фигури се стрелкаха между дърветата и заемаха позиции сред скалите, които обграждаха шосе 93 — фигури в бели дрехи, бели скиорски маски и бели шлемове. Движеха се бързо и точно. Вятърът виеше над главите им, но иначе в тясната долина беше странно тихо. Водачът бе заел позиция в северния край на прохода. Радиото му изпука.
— Апах вика Монти.
— Слушам.
— Десет минути.
— Разбрано.
— Никакво движение на север или юг.
— Разбрано, край.
Той щракна уоки-токито си.
— До групите. Готови ли сте?
— Първа готова.
— Втора готова.
— Трета готова.
— Десет минути — каза водачът, изключи уоки-токито и го подаде на мъжа до себе си, после измъкна пистолета си и вкара патрон в цевта. Дочу щракането на останалите автоматични оръжия в мрака. Стоеше неподвижен, хладнокръвен и студен като бурята.
След няколко минути дочу грохота на приближаващия острия завой конвой. Изправи се и се втренчи между дърветата, видя светлините на трите автомобила само на двадесетина метра.
— Ракетомети, готови — прошепна той в уоки-токито.
Изчака първата кола да навлезе в прохода, после пак натисна бутона на уоки-токито.
— Три, две, едно…
Двамата мъже стреляха едновременно с ракетометите си в първата и третата кола.
Сержантът и ефрейторът бяха зашеметени от ослепителния блясък, който изригна от мрака и се стовари странично върху челната кола. Кабината избухна и изхвърли водача с главата напред на пътя. Другите трима войници бяха разкъсани от нажежените парчета метал, разлетели се при взрива. В огледалото за обратно виждане — само за миг — сержантът видя, че задната машина също е поразена и избухва в пламъци.
— Боже Господи! — изрева той и скочи с два крака върху спирачките.
От мрака изникнаха двама мъже в камуфлажни костюми и скочиха върху страничните стъпала на камиона. Сержантът се загледа в ужас в белите скиорски маски и видя пистолетите в ръцете на двамата нападатели миг преди те да стрелят през страничните стъкла.
— Готово — изрева единият от нападателите. След секунди двата трупа бяха извлечени от кабината и единият нападател скочи зад кормилото на огромния автомобил.
— Готови за тръгване — изрева той в уоки-токито си.
Водачът погледна часовника си. Две минути.
Отлично.
В мрака се чуваха звуци на затваряни ципове.
Водачът закрачи покрай редицата трупове — всички бяха напъхани в яркозелени найлонови чували, циповете бяха вдигнати.
Освен един. Един от облечените в бяло нападатели вдигна глава и каза:
— Още е жив, сър.
Водачът се приведе, стреля в челото на умиращия мъж и изръмжа:
— Закопчей го.
По пътя дойдоха три джипа и облечените в бяло нападатели се качиха в тях. Водачът се качи последен. Отново погледна часовника си.
Четири минути. Перфектно. Извади от джоба си портативен радиопредавател, натисна бутона „Готов“, и после бутона „Огън“.
Зад него, високо в скалите, четвърт килограм взрив С-4 откърти голям къс скала, който се затъркаля надолу. Снегът над скалата също се срути и полетя след отронената скала. С рев и ръмжене лавината връхлетя северната страна на прохода и затрупа пътя.
И последният джип се стрелна през южния край на прохода. Водачът задейства втория взрив. Беше два пъти по-силен от първия и лавините бяха и от двете страни.
Водачът провери луминесциращия циферблат на часовника си.
Пет минути.
Снежната вихрушка погълна отвлечения конвой.
6.
13 януари, 4 часът и 35 минути, източно стандартно време
Събуди я телефонът. Нощното й шкафче беше умело подредено: лампа с бутон, лесен за достигане и включване; цифров будилник, така че веднага да вижда колко е часът; осигурен срещу подслушване портативен телефон с гореща линия, която я свързваше директно с Белия дом. Първото прозвъняване още не беше свършило, когато Мардж Кастен вече беше грабнала слушалката, поглеждайки в същото време зеления циферблат на будилника: 4 часът и 36 минути. Не вещаеше нищо добро.
— Кастен слуша.