Търсенето на скритата истина

- Какво ще кажете да се гласува? - предложи Кат.

- Добре - сопнахме се в съзвучие и двете с Роуина и се спогледахме с неприязън. Сигурна съм, че тя не вярваше и за миг, че мога да спечеля, иначе нямаше да се съгласи. Аз също не бях сигурна, че ще спечеля, но реших, че силните емоции и годините на недоволство от нейното управление ми дават почти равни шансове. Кат имаше много последователи сред шийте зрящите, а беше на моя страна. Дори да загубех, поне щях да знам кого мога да броя на своя страна.

Кат обърна лице към залата, препълнена с шийте зрящи при входовете.

- Оставено е ние да решим, затова помислете добре и кажете: да остане ли тя, или да си върви? Ако сте за това тя да остане, вдигнете десните си ръце и ги задръжте високо, докато броя!

Беше трудно гласуване.

Спечелих с малка разлика.

Постарах се да запомня лицето на всяка жена, която гласува против мен.

- Какво прави тук В'лане, по дяволите? - настоях аз веднага щом с Дани останахме сами.

Вече бяха минали часове. Роуина беше решила да ме притисне малко пред другите шийте зрящи, след като спечелих гласуването, за да види дали ще се подчиня. Тя ми нареди да изчистя не по-малко от дузина Сенки от манастира, преди да ям или да спя, за да си заслужа издръжката.

Този път u се подчиних.

Не само че се наслаждавах на търсенето на Сенки и на изхвърлянето им навън в светлината на късния следобед (бях ги наблюдавала достатъчно дълго като съседи до книжарницата, за да знам всички места, в които обичат да се крият), но бях научила и да избирам битките си. Разбирах колко е важно да изгубя няколко от по-малките битки, за да държа съперниците си извън равновесие, да ги накарам да ме подценяват. Роуина щеше да вярва, че съм напълно отзивчива точно до мига, когато подчинените u се разбунтуват и я отхвърлят. Нямах намерение да остана в манастира дълго. Бях тук за копието си, за отговори и за да възбудя бунт сред последователите на Великата повелителка. Да ги събудя за призива им. Да ги накарам да се отърват от старата жена и да станат това, което биха могли.

- Появи се в деня, в който Баронс те взе - каза Дани. - Трябваше да го видиш! Когато чу, че те няма, той откачи.

- Фае не се вбесяват, Дани - те са безчувствени и рядко показваха емоция. Дори наскоро придобитите реакции на В'лане не можеха да бъдат определени като „откачил“.

Очите u се разшириха.

- Пич, той заледи Роуина!

- Имаш предвид, че я е превърнал в леден блок? - Дани боравеше толкова много с жаргон, че понякога беше трудно да разбера какво има предвид. След като Роуина беше жива, реших, че трябва да говори буквално.

Дани кимна.