Търсенето на скритата истина

- И да ги убият?

- Във всяка война има загуби. Това е техен избор. Тяхно рождено право. Ние се бием. И понякога плащаме ужасна цена. Повярвай ми, аз знам! Но докато дишаме, ставаме и се бием отново.

- Ти ни донесе Кълбото заредено със Сенки.

- Не го вярваш - присмях u се. - Ако го вярваше, щеше да си ме убила, докато бях При-я, неспособна да се защитавам. Мога да се обзаложа, че самият факт, че бях превърната в При-я, те е убедил, че не съм в съюз с Лорд Господар - свих рамене. - Защо да превръщат предател? Няма нужда.

- Има шпиони в шпионите.

- Не съм от тях. И оставам тук, в твоя манастир, докато не го видиш.

Тя примигна. Бях стреснала старата жена. Не се мъчех да получа покана. Оставах със или без нейното разрешение. Открито или скрито. Не ми пукаше как. Имаше две неща зад тези стени, от които се нуждаех: копието ми и някои отговори и нямаше да си тръгна, без да съм получила и двете.

- Не те искаме тук.

- Аз не исках сестра ми да бъде убита. Не исках да открия, че съм шийте зряща. Не исках да бъда изнасилена от Ънсийли принцове -изредих оплакванията си, но бях кратка. - Всъщност, не съм искала нито едно от нещата, които ми се случиха през последните месеци. Факт е, че аз самата не искам да бъда тук, но една шийте зряща прави това, което трябва да се направи.

Взирахме се една в друга.

- Ще се съгласиш ли на надзор? - попита тя накрая много стегнато.

- Можем да го обсъдим - и там щеше да свърши. Щях да взема под внимание всичките u глупости. Преди да ги отхвърля. - Как върви ловът на Книгата, Роуина? - знаех отговора. Не вървеше. - Някой забелязвал ли я е напоследък?

- Какво предлагаш?

- Дай ми копието и ще изляза да я търся!

- Никога!

- Сбогом, тогава! - тръгнах покрай нея към вратата.

Зад мен шийте зрящите избухнаха. Усмихнах се. Бяха разочаровани. Беше им писнало да ги държат в клетка и да не постигат нищо. Бяха узрели за малко пред-метежно бъркане, а аз бях готова да се набъркам.

- Тишина! - каза Роуина. - А ти - сопна се тя зад мен, - спри на място!

Залата утихна. Спрях при вратата, но не се обърнах.

- Няма да изляза да я търся без възможност да се защитавам -замълчах и прехапах езика си, преди да добавя: - Велика повелителке.

Тишината се проточи. Накрая:

- Можеш да вземеш Дани с меча. Тя ще те защитава.

- Дай ми копието и може да дойде и тя! И можеш също така да пратиш която искаш от твоите шийте зрящи.

- Какво ще те спре да не си заминеш, да не ни обърнеш гръб на минутата, щом ти дам копието?

Завъртях се. Ръцете ми се свиха в юмруци, устните ми се отдръпнаха. По-късно Дани ми каза, че съм приличала наполовина на животно, наполовина на ангел-отмъстител. Впечатлила съм дори нея, а е трудно да бъде впечатлено хлапето.

- Пука ми, ето какво! - изръмжах. - Карах навън през пустошта. Видях купчини обвивки навсякъде. Погледнах бебешката седалка на колата, преди да я извадя от роувъра. Знам какво правят с нашия свят и или ще ги спра, или ще умра, докато опитвам. Затова се разкарай от гърба ми, където си от нощта, в която ме срещна, и се събуди! Аз не съм лошата. Аз съм добрата. Аз съм тази, която може да помогне. И ще го направя, но при моите условия, не при твоите. Иначе се махам.