Колчан, пълен със стрели
- Автор: Арчер Джеффри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Колчан, пълен със стрели». Краткое содержание книги:
Семейният живот не успя да ги раздели, тъй като и двамата продължиха да се придържат към вече установената практика — в събота и неделя през лятото играеха заедно крикет, а през зимата — футбол, без да се смятат редовните съвместни обяди през седмицата.
След ознаменуването на десетгодишнината от брака му, Майкъл, вече главен продуцент в телевизия „Темза“, призна доста свенливо на Ейдриън, че е изживял своята първа извънбрачна връзка — не бе успял да устои на висока, добре сложена блондинка от екипа на машинописките, чиито способности определено надхвърляха умението да стенографира по седемдесет думи в минута. Само няколко седмици по-късно Ейдриън, понастоящем главен мениджър за големи клиенти в „Пърл и Дийн“, също си мина по реда, избирайки журналистка от „Флийт стрийт“, която издирваше вътрешна информация за една от представляваните от него компании. Тя се превърна в средство за намаляване на данъците. След това двамата мъже бързо се върнаха към своя предишен начин на живот. Всякаква помощ, която можеха да си окажат един на друг, се предоставяше безрезервно, без да създава конфликти на интереси поради разликата във вкусовете им. Брачният им живот не страдаше — или поне така се убеждаваха взаимно — и на трийсет и пет, преминали невредими през волността на шейсетте години, те започнаха да се възползват максимално от седемдесетте.
В началото на въпросното десетилетие телевизия „Темза“ реши да изпрати Майкъл до Америка за редакция на един филм на Ей Би Си за живота в Ню Йорк, предназначен за английските зрители. За Ейдриън, който винаги бе желал да види Източното крайбрежие, не беше трудно да си уреди командировка по същото време с твърдението, че му е необходимо да проведе нещо повече от обичайното привидно проучване на някаква англо-американска тютюнева компания. Двамата мъже се наслаждаваха на една оживена седмица в Ню Йорк, най-съществената част от която бе приемът последната вечер, организиран от Ей Би Си с прожекция на редактирания от Майкъл филм за Ню Йорк „Мнението на един англичанин за Голямата ябълка“.
Когато пристигнаха в студията на Ей Би Си, тържеството вече бе в разгара си. Двамата влязоха в помещението заедно, предвкусвайки удоволствието от предстоящата вечер.
Забелязаха я едновременно, буквално в един и същи миг.
Беше със среден ръст, с топли зелени очи и кестеняви коси — удивителна комбинация от фантазиите и на двамата. Без всякакво колебание всеки от тях тутакси реши къде точно желае да приключи въпросната вечер. И двамата с една-единствена мисъл в главата се устремиха към нея.
— Здравейте, казвам се Майкъл Томпсън.
— Здравейте — отвърна тя. — Аз съм Деби Кендал.
— А аз — Ейдриън Таунсенд.
Тя протегна ръка и двамата тутакси се опитаха да я хванат. Когато приемът свърши, те вече бяха установили, че Деби Кендал е продуцент на вечерните новини в Ей Би Си. Беше разведена и имаше две деца, които живееха с нея в Ню Йорк. Но никой от двамата не бе отбелязал какъвто и да било напредък в стремежа си да я впечатли по някакъв начин. Всеки от тях се стараеше да засенчи другия; и двамата се фукаха невъобразимо и дори се сборичкаха кой да донесе на тяхната нова позната питие и нещо за хапване. В отсъствието на другия всеки се улавяше, че злослови по адрес на своя най-добър приятел по един трудно доловим, но безспорно осъдителен начин.
— Ейдриън си го бива, само да не беше това негово пиене — рече Майкъл.
— Майкъл е страхотен, с такава прекрасна съпруга, трябва да видите трите му възхитителни деца — добави Ейдриън.
Те заедно съпроводиха Деби до дома й и с неохота се разделиха с нея на стъпалата пред апартамента й на 68-а улица. Тя целуна дежурно и двамата по бузата, благодари и им пожела „лека нощ“. Приятелите изминаха в пълно мълчание пътя обратно до хотела.
Когато влязоха в стаята си на деветнайсетия етаж в хотел „Плаза“, Майкъл пръв заговори.