Един от Първа дивизия (Спомени на участник)
- Автор: Георгиев Георги Ст.
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Един от Първа дивизия (Спомени на участник)». Краткое содержание книги:
А и в самото наше Перишори си ходим на гости — по роти, дружини. Черпим се. Даваме си празненства. Който има, отива с грамофона си. Който няма, отива там, гдето го има.
Но никакъв грамофон, ничии гласовити, дори Лазови, Дечови песни не са нищо пред това, с което поручик Тодор Тенев ни гощава.
Тенев бе един от най-гуляйджиите в полка. Казвам скромно и смирено „от най“, за да не би да обидя, оскърбя или злепоставя някого, който може би не би могъл да се утеши, че не нему съм запазил първото място! Такъв грях не мога да взема на душата си!
Това, което Тенев измисляше, ничия друга глава не можеше да измисли. Не бе глава като глава!
Лично храбър, смел, разпоредителен, от най-добрите ни бойни офицери, сега всичко му бе позволено. Свършихме ли войната? Превзехме ли Румъния? Сега е време само за гуляй, само за веселба. Браила! Че какво е Браила! — Букурещ! А за Букурещ отпуск не дават.
И Тенев нарежда да се приготви най-леката каруца от ротата му, да се впрегнат най-бързите коне и… дим да ви няма… — Но, господин поручик… — Никакъв поручик! Ще ми докарате най-хубавия цигански оркестър!
Тенев е ротен от началото на войната. Тенев е участвувал и в Балканската. Тенев може да не е винаги разумен, но Тенев знае да заповядва. Известно е що значи да влезе бръмбар в главата му. С него шега не бива (с Тенев, не с бръмбара). На всяка лека дума — по две тежки, за да я носят. И докато усетим (много време мина, но разстоянието бе голямо), пристигна знаменит цигански квартет от тия, за които човек само е слушал или „виждал“ на кино.
И Тенев кани „на оркестър“. Колкото му е тясна стаята, толкова му е широко около врата. Заповядайте! Как се събрахме четиринадесет души плюс четирима оркестранти, не зная! Но в оня момент Военният клуб в Перишори не бе още построен. А поради траура на Румъния местният Народен театър бе затворен.
Ние лесно се наредихме. Ротният му е съвипускник: Тодоре! И свършено. Разбира се, че и Георгиев е поканен.
— Добре дошли, Георгиев, елате да видите какво се казва гуляй.
В Румъния ни се говореше на „ви“. На Южния фронт и ние им говорехме на „ти“. То и да искаш да удържиш, войната стана май малко длъжка. При това там и ние вече станахме началства.
Тенев е в настроение. Това значи… Но не съм бил държавен контрольор в спиртна фабрика и не мога да зная на кой градус е днес. А ония цигани, прегърнали цигулките и челото, изкарват едни жални, и от жални по-жални, че и от дърво да си, пак ще проплачеш.
Всички номера на циганите са един от друг по-отбрани. Възхитен от удоволствието, което ни доставя, Тенев вади банкноти, наплюнчва ги и ги залепя на и без това изпотените чела на циганите. Челата им са покрити със залепени банкноти. А те свирят ли, свирят! Свирят и се потят. А печката и създалата се топлина — осемнадесет души дишат и също толкова издишат — ги изсушава и банкнотите падат.
— Шт! — изревава Тенев.
И всеки се навежда плахо, вдига банкнотата, облизва я и като си я залепва собственоръчно на челото, бърза с цигулката или челото да настигне другарите си.
Перишори… цигански оркестър… и Тенев.
Тук е доскорошният адютант на полка поручик Ангел Николаев (Ангелчо, както го наричаше дружинният му и покрай него и другарите). Подпоручик Христо Новаков, новият (от няколко седмици) адютант на полка.
Ето капитаните Иван Дипчев и Рашко Бораджиев, поручик Петър Мутафчиев подпоручиците Крум Паспалев, Никола Арнаудов и Стефан Царвулков. И двамата кандидати на домакина.
Най-после пристига дружинният на Тенев.
Това удоволствие е такова, че не трябва други да се лишат. Преди всичко останалите от втора дружина. А трета? А немалобройната ни, пръсната по всички дружини кандидация?
И затова следната нощ неколцина отстъпваме местата си, за да може и други да чуят и пият. И тъй продължава с нощи. Наградил ги богато, Тенев ги пусна.
Но дойде му настроение. Отново циганите! Да се настигнат! И те биват настигнати и от 40 километра, в сняг, буря, докарани в Перишори.
Знаехме да воюваме, но знаехме и да лудуваме!
В кралските дворци
Радостна вест! Отпуск до Букурещ! И не крадешком, а редовен — на големи групи!
Пак Янка, гарата на всичките ни полкове. Янка ни става толкова близка, че я зачисляваме в дивизията!
Ето, дигаме се — нашата кандидация и други.
Букурещ още по-шумен. Пълно е с българи — офицери, подофицери, войници. Всеки се изпънал и с гордия си вид, с уверената си походка като че ли иска да каже: „Не ме гледай, че ми е тъй смачкан фасонът, то е само по дрехите, гледай иначе и ще видиш, че ние именно премачкахме великата ви държава!“